Отива си архитектурно наследство на Етрополе.
Освен с полууставното си писмо, въведено само и единствено в Етрополския манастир „Св.Троица”, Етрополе е известно и със своята самобитна и неповторима балканджийска архитектура.
Повечето от останалите от миналите векове жилищни сгради в града са отбелязани като паметници на културата. Именно тези "паметници на културата" са оставени в последните десетина и повече години на произвола на съдбата и се рушат безвъзвратно. Между които е и килийното училище. От него стърчат само дуварите. Някои бяха закупени от хора извън града, но така и не бяха нито реставрирани, нито презастроени наново със запазване на характерната им архитектура. И днес от тях са останали само куп дърва за огрев. От така наречената "Къща на опълченеца" в центъра на града пък е останал само буренясалият двор. Наистина има и много къщи, които бяха презастроени и придобиха съвременен вид, като се запази духа на миналото.

Думата ми е за рушащите се и отиващи в историята домове на известни етрополци, които ще можем да виждаме само по снимките в местния музей. Последният влак на историята навлиза в последния коловоз за архитектурното наследство на града. Нека поне това, което е останало да бъде съхранено за поколенията. Как да стане ще кажат знаещите и хората с парите. За да не стане така, че само да си говорим в минало незабравимо /или забравимо/ време, което наистина безвъзвратно отминава и отвлича със себе си създаденото от тези преди нас.

Оставям на жителите на Етрополе да продължат разказа по снимките, които прилагам към материала.