Материала, който качваме в навечерието на Коледните празници, е откъс от първата част на раздела "Култови преживелици в Етрополе" от Книга І на историческия ръкописен труд "Етрополе във вековното си минало" на Ал. Тацов /1878 - 1940/.
1. Мърсни дни /24.XII. - 5.I. ст.ст./
Тия дни са посветени на бродницата. 
Мръсните дни /1/ започват вечерта на Малка-Коледа, с първата бадна вечер и завършват на деня пред Бугуавление. През течение на тия дни човек денем е сподавен от душевен гнет, а нощем е обхванат от органически страх. Кръшните песни, които катадневно се носят от многобройните ръкоделни работилници, са стихнали; вечер с настъпване на мрачевината из улиците и дворищата настъпва гробна тишина: всеки се е прибрал рано при челядта си. Случайно зъкъснелият се движи бавно и плахо из улиците с фенер и сподавя кашлицата си./2/  Сподавен е и кучешкият лай. Въ всяка къща рано-рано напълват съдовете с вода. Престоялата през нощта вода  наричат сношница  и сутринта веднага се  разлива, защото тя не бива да се пие денем, до като траят мръсните дни. През тия дни нито се пере, нито се къпят пеленачета.
а/ Бадна вечер.  Три са бъдните вечери в Етрополе : първата съвпада с първия мърсен ден, втората е срещу Васил и третата срещу Бугуавление. Първата бъдна ве-
чер е вечерта на Малка-Коледа, след като са минали вече коледарите. Възрастни коледаре Етрополе не познава: куледуват само момчета не по-стари от 12 години. Коледарите ги даряват с краваи /обредни навити хлебчета/, сушелки /нарязани сушени плодове/ и пари /стари сребърни монети/.
На бъдна вечер върху трапезата сервират: 1.глинена паничка, а на дъното й чист боров катран, върху него трици от пшеничено брашно, в тех по неколко зърна пшеница, царевица, ечемик, овес и просо, най-отгоре гъжва сено и в нея неколко орехи,  2.обредна кадилница, /глинена или метална/, разпушена благовонна смола;  3.обредна погача и върху нея ленгер /плитък бакърен съд като чания/ или радлата паница /глинена/ с мед; ястия: зелеви сърми, пълнени с ориз червени пиперки и  джуркан боб /пюре фасул/; 5. за десерт  крушен пресол /консервирани в каца горски круши, залени с вода, наситена с ъ сок от крушите /служи и за питие/, Ушаф  /компот/ от сушени плодове. Чорбата от крушения пресол е отлично ферментирало фруктово питие и в бедните семейства се сервира вместо вино при тържествени случаи - годеж, сватба, кръщаване и др.
След като се сервира трапезата, целата челяд се прибира в трапезарията и застава на крака пред домашната икона. Най-старият произнася молитва и всички се кръстят. След молитвата започват поклоните, чийто брой определя най-старият. Свършат ли се поклоните, челядта наседа около трапезата. Най-старият зима погачата, намазва я с мед на кръст, прекръства се, целува я  и я начупва слабо. После си отчупва залък от пугачата, натопва го в меда, изяжда го за здраве и благославя: "И ду година сас здраве!". Погачата съ сложения върху нея съд с мед обикаля от ръка на ръка целата челяд - всеки да си отчупи от нея залък, заблажен от меда, за здраве.
Започва яденото, през време на което се разказват близки и далечни спомени, свързани с бъдните вечери.
След обредната вечеря бденето продължава на трапезата в игра на орехи и ядене на пуканици /печени и разпукнати в тенекиено решето царевични зърна/. Донасят орехи в кожено решето обтегнату с  дървен луп?. Всеки си взема от решето орехи. Играта започва: един скрива неколко орехи в ръцете си зад гърба и пита другиго: "Лиу - Такму?" /тек - чифт?/. Другият отговаря: "Лиу!" или "Такму!". Ако другият налучи, първият му предева всичките си орехи; ако не случи, той дава на първия толкова орехи,  колкото са били скрити в ръцете му зад гърба. Играта, много проста на глед, се играе в страст и нервно.
б/ Брудници . На първата бъдна вечер Бужата маiка е рудила и умърсила вудата. Водата е некръстена и "дните" ду дена преду Бугуавление са мърсени дни. Из реките през тия "дни" , от мрак до първи петли бродниците бродят оргиастично. Това са местни жени с възраст над 40 години, които през време на мърсните "дни" изпадат в изстъпление. Всека бродница боса, разчорлена, по риза и в пълно изтъпление е обяздила тъкачно женско кросно /3/ от разбоi /тъкачен домашен стан/ с прикрепена  на дебелия му край /главата/ череп от конска глава . С едната си ръка бродницата държи кросното при конската глава, а в другата си ръка носи домашен крачен дарак /гребенец/ за влачене, разчесване на вълната. Тя щом настъпи пълен мрак, изкача из дома си, възбудено броди с кросното и гребенеца из улиците, из които нема жива дуа /жива душа /, спира се пред пътни врати,тропа и вика: "Дамнане, Кузмане,
iала ут Белешката!" /4/ Вика и по име некое лице от домакинството за да се обади и му "земе гласа". Това лице разбира се, не се обажда. После бродницата зацвилва като кон, бега към реката, броди оргианистично низ нея с посестримите си, които заварва там - и всички бесно цвилат …
Кросното при конската глава е обкичено с огърлици от бапки /старинни тънкостенни сребърни монети/ и  зърна /златни монети/.
Чуеш ли да те вика  по име бродница,  или по некаква  неизбежна случайност срещнеш ли на улицата бродница, пази пълно мълчание: ако се обадиш, ще ти  земе гласа или ще умреш!
Етрополската бродница в повседневния си живот е  вештица /знахарка/ и врачка /гледачка, предсказвачка/, обаче тя никога не е житоманка или млекоманка, както това е другаде из българско. Но не и всички вештици и врачки в Етрополе са бродници. Бродничеството е  тайно посвещение,  оргианостично и свързано  само с мръсните  и некръстената вода. Известно прочути бродници преди 40 години в Етрополе беха  баба Главинка и баба Кюповица . Днес сочат на г-жа N. като голема бродница; тя произхожда от видно семейство.
Краят на мръсните дни за всека къща настъпва в деня преди Богоявление, в момента, когато дедо поп поръси къщата, челядта и дворния кладенец..
_______________________________________________________________
1/ Под думата дни разбират дните заедно с нощите, т.е. денонощията.
2/ Вратата на къща, в която има пеленаче, не се отваря след  настъпване на мрачевината при никакъв случай.
3/ Предното кросно на домашния тъкачен стан в Етрополе наричат "женско".
4/ "Бележката" е извор в Етрополе на хълма "Брега" и в народната медицина е лечебен. Имената Дамян и Кузман са поставени имена, а не имена на домакините, пред чийто порти тропа бродницата.

Източник: Цветан Тацов