От незапомнени времена Правец празнува своя събор на Тодоровден. Това е първата събота след Сирни заговезни. Сведенията за празнуване на събор в Правец датират още от началото на ХХ век, когато официалната власт публикува списък с панаирите и пазарите в България. За Правец се споменават две дати, на които се организират пазари. Втората дата, посочена за панаир, е през май. Впоследствие е изместена през есента, но постепенно отмира. Така Правец празнува своя сбор през месец февруари или март, в зависимост от датата, на която се чества Тодоровден по църковния календар.

Правец винаги трескаво се подготвя да посрещне своите гости от близо и далеч. Както и в миналото, така и днес се спазва традицията за почистване на селището. Обичаят повелява да се изперат шарените черги, да се измажат собите и одаите, да се почисти двора. Хората си приготвят по някоя нова дреха или нови цървули с бели върви, които свързват с празника. Отделно си „скатават” някоя пара за покупки на събора.

Подготовката за „сбора” започва още в предния ден с приготвянето на „кълцания боб” за традиционните „гнетени чушки” – уникална кулинарна традиция, характерна за Правец. Още в четвъртък старите правчани счукват в чутура боб, които после се залива с вряла вода и на сутринта, подсолен на вкус, подправен с джоджен, копър и магданоз, го пълнят в предварително попарени и омекнали сушени червени чушки. Напълнените чушки се подреждат върху кръстосани пръчки на дъното на тенджера или котел и се варят на бавен огън.

От всички околни села и градове (Троян, Ябланица, Етрополе) пристигат търговци и производители на разнообразни стоки. Те се настаняват на чаршията като разпъват сергии с керамични съдове, дървени лъжици, платове и др. Имало е и сергии с известната ябланска бяла халва и локум, а тя е патент на преселил се правчанин. Още се спазва традицията всеки да си купи глинен съд или предмет за здраве. По тази причина сергиите на троянските майстори на керамика са отрупани не само с различни съдове, необходими за домакинството, но и с много глинени играчки и сувенири. Не само майстори от други селища гостуват на панаира, местните бозаджии също спретват своите сергии, където предлагат прочутата правчанска боза от просо.
За малките деца сборът е очаквано събитие, защото в този ден до насита ще си похапнат вкусни захарни пръчки, петлета и захаросани червени ябълки. На този ден след дългата зима мало и голямо излиза на чаршията да се види с близки и познати на раздумка, да се повесели. Идват гости - роднини и приятели, от други села и градове. Събитието е повод  за хората, които по някаква причина не живеят вече в Правец, да се приберат, да се видят с роднини, близки и приятели.
На чаршията свири музика. Хората от селото и околните махали прииждат на тумби. Извиват се кръшни хора. Децата играят на гоненица. Глъч, шум и олелия, която утихва едва привечер.

Тодоровден още се празнува като Конски великден. Свети Тодор е почитан и като покровител на конете. По този повод в село Равнище се организират конни надбягвания. Първите надбягвания са проведени през 1938 г. по идея на местния търговец Тодор Бенчев. Има всякакви сергии. На надбягванията се събират хора от околните села. Събитието се превръща в празник за селото, общината  и населението на околните селища.
Тодоровден има своята проекция и в днешния ден на Правец и общината. Празникът продължава да се празнува по стар обичай, но обогатен с нови прояви. Всяка година в Исторически музей-Правец се организират тематични изложби, които са неизменна част от днешния прочит на празника. Има ги и шарените сергии, и гнетените чушки с кълцан боб, и олелията на централния площад, и многото гости, много срещи, песни, хора и веселие.

Празниците са жизнено потребни на хората. Чрез тях народът предава от поколение на поколение своята духовна култура, естетика, нравствени добродетели, традиции и ценности, своята национална същност. Празниците са един от камъните, в които са се спъвали завоеватели и управници, те са един от стожерите на българщината, благодарение на които ни е имало и ще ни има. Затова продължаваме и традицията на Тодоровден и на други празници.
В традиционните български празници, в народните нрави и обичаи има едно особено очарование и красота. Те поддържат онези искрици в душите ни, които са връзката с дълбоките корени на предците ни, за да възродим всички заедно огъня на съзиданието и градивността, да се опитаме да творим и работим за бъдещето на нашия град, на родния край, на България.
                                                      Татяна Борисова
                                                                        Галя Дикова-Иванова