Българската православна църква чества Деня на Свети Георги Победоносец - войник в Римската империя, загинал през 303 г. в името на християнската вяра.
В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите, тачени и обичани християнски празници през годината. Отбелязва се в чест на Св. Георги, който се счита като повелител на плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. Много древен по своя характер празник. Днес все още няма постигнато пълно единство в мненията за произхода му. Според някои автори той идва от тракийската древност, според други е славянски по произход, има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.
Гергьовден се чества още и като ден на храбростта и Българската армия. Празникът е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано на 1 януари с указ № 1 е учреден и военният орден за храброст - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.
През 1946 г. отбелязването на празника е преустановено, той е обявен като Ден на пастиря.
Традицията е възстановена на 27 януари 1993 г. с постановление № 15 на Министерския съвет.
Гергьовден е вторият най-празнуван имен ден в България след Ивановден. Повече от 200 хиляди души носят имената: Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Глория, Ганчо, Гено, Генчо, Генади, Гошо, Генка, Галина, Галя, Генко, Геновева, Габрина, Габриела и други. В Община Ботевград именници днес са 1334 души.
По традиция Гергьовден се отбелязва тържествено на оброка Свети Георги, който се намира в подножието на местността „Чеканица” в Ботевград. Празничната програма, организирана от общината, започва от 11 часа.

Честит празник на всички именници!