Горд съм, че съм българин!

Учителят да не е Петър Георгиев, или е учителката Петя Георгиева

Паисий е написал: "Ооо, неразумний Юруде, поради што се срамиш болгарин да се наречеш"

Паяк вдигна колата на правозащитник. И сбърка!
Никога не е късно да те сполети онова, от което по призвание браниш гражданите.
Лекият автомобил на правозащитника Михаил Екимджиев, най-успешния адвокат пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург, през юли бе вдигнат с паяк в столицата. Екимджиев е оспорил наказателната акция пред кмета на Столичната община Йорданка Фандъкова.

Още не е получил отговор защо е санкциониран, без да е извършил нарушение.като съвестен данъкоплатец ще се бори за нарушените си права, защото “не плаща” налози, за да му ги нарушават.
Случаят не е частно главоболие на известен адвокат - в една правова държава наказанията трябва да следват само нарушенията на ясни правила.
На 12 юли т.г. сутринта в 7 ч Михаил Екимджиев паркира своя опел на паркинга на бул. “Евлоги Георгиев” при Орлов мост, след автобусната спирка в посока НДК. Тъй като му предстоят поредица делови срещи, за да си спести неудобството от изпращане на SMS-и за синята зона, той оставя колата си върху бетонната настилка на 3 м преди пътния знак, който указва началото на платената зона. Щателно оглежда мястото за други знаци, ограничаващи спирането или паркирането там.
По инстинкт дори прави снимка, на която се вижда, че колата му е извън синята зона.

Към 13,30 ч същия ден адвокат Екимджиев се връща ( с дъщеря си) и открива , че, което допуска принудително преместване по смисъла на чл. 171, т. 5 “б” от Закона за движение по пътищата.
Получил смайващия отговор: “Няма и знак, разрешаващ паркирането”! Обяснили му още, че бетонната площадка вдясно от знака за синя зона, където Екимджиев паркирал, сега се водела “зелена площ”. Посъветвали го да чете общинските наредби и му предложили: “Оплачи се на г-жа Фандъкова, тя е измислила това.”
“За съжаление гротеската, при която бях третиран от полицаи и служители на инспектората като нарушител, се разви пред очите на дъщеря ми. А тя същия ден се бе явила на приемен изпит за специалност право в СУ “Св. Климент Охридски”, разказва адвокат Екимджиев.
И правозащитникът решава, че първият урок по право не бива да бъде пропускан от младата студентка. Убеден, че кметът на столицата не би могъл да наложи подобни правила на подчинения си инспекторат, Екимджиев праща жалба до кмета на столицата г-жа Фандъкова, в която настоява за отмяна на наказателното постановление.
“Другото би затвърдило впечатлението за мародерски практики в подчинения ви инспекторат, жертва на който стават добросъвестни граждани и данъкоплатци”.
Доводите му заслужават внимание, защото засягат интересите на всички граждани.
Хипотезите, при които са забранени престоят и паркирането на превозни средства в населените места, са посочени в Закона за движение по пътищата (ЗДП). В чл. 94, ал. 3 от ЗДП ясно са описани условията, с които водачите трябва да се съобразят при паркиране на пътното платно и на тротоарите. В чл. 98 от ЗДП са описани изрично и местата, забранени за паркиране.
“В настоящия случай мястото, на което беше паркиран автомобилът ми, не представлява част от пътното платно или прилежащ към него тротоар”.
Бетонираната площадка безусловно не съответства на нито едно от забранените за паркиране места, изброени изчерпателно в чл. 98 от ЗДП, казва той.
“Азбучно юридическо правило е, че с подзаконови нормативни актове, каквито са наредбите на общинските съвети, не могат да се изменят законови норми, нито да се създават нови административни нарушения, свързани с движението по пътищата”, обяснява юристът.
Това с особена сила важи за регулацията на автомобилния трафик в една европейска столица. Не е случайно, че за да бъдат разпознаваеми, пътните знаци, указващи забрани за спиране и паркиране, са еднакви навсякъде, където има пътища и автомобили, а забраните в тях се тълкуват еднозначно.

“Аз не съм нарушил цитираните разпоредби на Закона за движение по пътищата и не съм паркирал на място, означено със знаци, ограничаващи паркирането. Ето защо не съм извършил и никакво нарушение”, казва Екимджиев, който твърдо е решен да не подминава “дребната” случка.
Настоява “за репарации” на причинените му материални и морални вреди от “рекетьорските действия на полицаи и общински служители, които си позволиха да ме третират като нарушител с ясното съзнание, че не съм извършил никакво нарушение”.
Вярва, че трябва да се реагира на всяка злоупотреба с власт.
Инак животът на добросъвестните граждани се превръща в арена за издевателства над достойнството им. И не само.
Адвокат Михаил Екимджиев: Ще съдя Столична община за гавра с гражданските ми права.
Преди две седмици “Труд” се обърна към Столичната община за становище по казуса, поставен от адвокат Екимджиев. Оттам проявиха интерес и обещаха да проверят случая.
Проверката още не е направена. Чакаме. Но не е безинтересно какво мисли месеци след “безобидната случка” защитникът на човешките права адвокат Михаил Екимджиев.
- Как се чувства един известен правозащитник като “нарушител”, г-н Екимджиев?
- Възмутително е, че Столичната община и Столичният инспекторат, които ние, данъкоплатците, издържаме, се гаврят с нас, залагайки на пъпа на София този капан за наивници. Явно на това място месеци наред умишлено не се поставя знак, забраняващ паркирането, за да бъдат заблуждавани и глобявани точно шофьорите, които познават Закона за движението по пътищата и спазват пътните знаци.
Унизително е полицай с тежък ланец на охранен врат, вместо да брани правата ми, да ме отпраща с думите: “В София е така.” Омерзително е общински служители да ме пращат за обяснения при г-жа Фандъкова, която “ги натискала да събират пари за предизборната кампания на ГЕРБ”. Обидно за здравия разум е служител на инспектората да твърди, че съм нарушител, защото на мястото “нямало знак, разрешаващ паркирането”, въпреки че такъв знак просто не съществува.
- Реагира ли г-жа Фандъкова на вашия сигнал?

- До момента нямам отговор от кмета на Столичната община. Мълчанието създава впечатление, че мародерските действия на Центъра за градска мобилност и инспектората се толерират от общината за сметка на нашите права, достойнство и пари. Жалко е, ако “бонусите” от този произвол са по-важни за кмета от законността и доверието на хората в държавата.
- Не хабите ли излишна енергия за този случай?
- Казусът изглежда дребен и досаден. Но ако точно юристите и медиите не реагират срещу подобни безобразия, които на дребно скапват живота ни, те неминуемо ще се множат. Въпреки че случаят изглежда незначителен, фактът, че нарушението трае месеци наред и негови жертви всекидневно стават добросъвестни граждани, нанася тежки морални поражения върху мъждукащото доверие на хората в закона. Затова се обърнах и към “Труд”, който е доказал инстинкта си да разпознава зад привидното дребнотемие истинските проблеми, които ни пречат да живеем по-нормален живот, без ежедневни битки за правата си срещу тези, на които плащаме да ги пазят.
След отмяната на съставения ми акт ще заведа дело срещу Столичната община за причинените ми морални вреди. Твърдо съм решен да сезирам компетентните институции за злоупотреба с власт от длъжностни лица към столичната администрация. Дори независимо от незначителните обезщетения, които съдилищата присъждат в подобни случаи. Но аз не бива да дезертирам от сериозността на проблема.

Подценяването на привидно незначителния казус неизбежно го превръща в част от големия проблем за качеството на живота в България.
За мен най-разочароващо е, че гротеската се разви пред очите на дъщеря ми, която получи нагледен урок по незачитането на правото от една враждебна за хората държава. Затова разпасаната администрация трябва да бъде изпратена на поправителна сесия - в съда, пред очите на хората!
А там не е синя зона, защото е... частен имот
Злополучното място, където е паркирал Михаил Екимджиев, неслучайно не е в синята зона. Тя действа само върху терени със статут на публична общинска собственост. А точно това място е частна собственост!
Да, макар да e част от парка на Паметника на Съветската армия, който до 1944 г. е бил т. нар. Княжеска градина със зоопарк и детски площадки.
През 2003 г. тогавашният областен управител на София-град Росен Владимиров от ДПС отхапва 1,7 дка от парка. Актува го като държавна собственост по чл. 68, ал. 1 от Закона за държавната собственост, а по чл. 44 от същия закон го продава на търг. Участват три фирми, две са декласирани и имотът се печели за 430 000 лв. от д-р Борислав Стоянов, съпруг на актрисата Анета Сотирова. Той плаща 2/3 от цената с компенсаторки. Статутът на терена е с право на подземни гаражи и КОО (комплексно обществено обслужване - бел. авт.), което значи, че там може да се строи и мол. Но строителството в тази зона е деликатно - ще възбуди интереса на обществото и гешефтът може да лъсне. Затова теренът се препродава между офшорни фирми: “Фючър лайн маркетинг” на “Гуан България” и обратно. Все за една и съща цена - 140 хил. евро.

Затова Столичната община не може да обяви там синя зона. Но и няма право и да глобява паркиралите на мястото.