Днес е Сирни Заговезни, празник, който не е на постоянна дата и се пада всяка година седма седмици преди Великден.

Празникът се нарича още Поклади и Прошка. С този ден е свързано народното вярване, че слънцето се обръща към лято и времето се затопля. Тогава излизат всички буболечки, змии, гущери от дупките си.

Особено място сред обичаите на празника заема обредното гонене на змии и гущери. Предпазващо значение имат всички действия в този обред­ - палнето на огън, прескачането му, удряне по железни предмети.

По традиция на Сирни Заговезни близки и познати се опрощават помежду си за всякакви провинения през изминалата година.

В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) - това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си.

Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък лък, направен от самия него,  запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни.

За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки.

Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце.

Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

Църквата определя този ден като празник на четиридесетте войника от арменския полк в гр. Севастия, които след жестоки мъчения загиват за своята вяра по време на преследванията на християните от император Ликиний ( IV в.).