Нашата тучно зелена и синя планета е била като ад – толкова гореща, че океаните биха заврели, а скалата би се изпарявала. Слава Богу, това се е случвало необозримо отдавна -преди четири милиарда години, когато протопланета с размерите на Марс се е сблъскала със Земята, пише "Списание Осем".

Този колосален удар е и причината днес да имаме спътник – Луната се е формирала от отломките, разпръснали се след катастрофата.

Температурата от над 2000 градуса по Целзий се задържала близо хилядолетие. В края на периода градусите слезли до около 1650 и Земята се отдала на бавно охлаждане, продължило няколко десетки милиона години. Когато атмосферата се уплътнила с водоносни облаци и въглероден диоксид, а стабилна черупка от скала обвила земното ядро, условията се стабилизирали на около 225 градуса по Целзий.

Да погледнем в по-скорошни времена т.е. откакто бозайниците са се разклонили в дървото на живота. Температурният пик за това време се случва преди 55 милиона години, в периода, наречен палеоцен-еоценски термален максимум (ПЕТМ).

На границата между двете епохи, само за няколко хиляди години, глобалните температури скачат от 5 до 10 градуса. Това води до развиване на тропически климат в умерените ширини и средни за днешната пролет температури по полюсите.