Честит имен ден на всички, които носят имената Мария, Марио, и производните Мика, Мара, Маша, Панайот, Мира, Преслав, Преслава, Мариан, Марина, както и на онези, които със сигурност сме пропуснали!

След възнесението на Христос, света Богородица останала да живее със светите апостоли в Йерусалим. Като всяка майка, тя много тъгувала за обичания си син и често ходела на светите места, за да се моли за него.

Когато цар Ирод започнал жестоките гонения на християните, Богородица заминала за Ефес, където проповядвал св.Йоан Богослов. Но скоро се върнала, за да раздава милостиня на бедните, да утешава страдащите, да проявява милосърдие към болните и нещастните хора. Това предизвикало негодувание у езичниците срещу Божията Майка. Постоянно я следели и се опитвали да я убият.

Веднъж, докато се молила в Елеонската планина, Богородица получила известие от архангел Гавриил  за близката си смърт. Първи научил за нея Йоан. На него тя дала заръка да я погребат в село Гетсимания, при св.Йосиф Обручний. А нейното последно желание било да види дванадесет апостоли на едно място. Тя напуснала земния живот на 64-годишна възраст. Всичко станало така, както приживе Богородица е пожелала. Само св.Тома не могъл да се прости с Божията Майка. На третия ден той отишъл до пещерата, където било положено тялото й, за да се утеши. Учудването му било огромно, когато видял, че мястото е празно.

Оттогава апостолите повярвали, че пресветата Майка е възкръснала в третия ден от нейното успение /заспиване/ и тялото й било взето на небесата. Над пещерата, където положили Богородица, издигнали църква и празнували Успението на Света Богородица.