Документалният филм на режисьора Светослав Овчаров ще бъде показан на 2, 3  и 4 септември в Историческия музей в Правец. Това е част е проявите, посветени на 101-годишнината от рождението  на бившия държавен ръководител Тодор Живков.

Овчаров прави „Човека и народа” четири години, изчитайки огромно количество книжнина в Държавния архив, изучавайки хроники, фотографии и опитвайки се да систематизира всичко това.  По това време той работи и върху новия игрален филм „Зад кадър”, който също засяга темата за българския комунизъм.

През 70-те години се събират спомени от най-различни хора, които са имали досег до Живков. Тези спомени не са огласени през комунизма, защото с „трогателната си непосредственост”, както я нарича Овчаров, авторите говорят с подробности, които са били нелицеприятни на режима. А след края на комунизма няма интерес към тях.

„Човека и народа” проследява живота на Живков в два етапа – периодът преди и до издигането му на власт, и след поемане на властта.

Какъв държавник и човек е бившият Първи? Как е управлявал и докъде е довел България? Кои са силните и слабите му страни, какво е обкръжението му?

„Човека и народа” засяга не само въпроса кой е Живков, но и кой е управляваният от него 35 години народ; кои са горчивите истини, които българите все още премълчават и пред себе си. „Свикнали сме срещу нас да има едно огледало и да обвиняваме него, че е криво, а не собствения си образ”, казва Овчаров.

„Има огромно количество изключително интересни спомени от Държавния архив – зава Светослав Овчаров в свое интервю. -  Аз не виждам причина да се съмнявам в достоверността им, те са разказани по времето на Живков, просто тези автори не осъзнават какво разказват. Такъв е да речем споменът в началото на филма за това как около 9 септември Живков предложил на един другар да облече дрехите на хора, които след малко ще бъде застреляни. И той се съгласил, свалили дрехите, облякъл се с дрехите на тези, които ще бъдат застреляни. Фактът, че един човек предлага на друг да облече дрехите на човек, който  ще бъде убит, и той го приема на драго сърце, е достатъчно показателен за събитията около 9 септември. Разказващият това няма ни най-малко чувство на вина за разказваното.

Тези спомени ми се струват по-ценни от спомените, които се разказват сега. Публикуваните спомени по време на Живков са хвалебствени. Мемоарите между 1990 и 1993-1994 г. са отрицателни. След  1994-1995 г., времето, когато комунистите дойдоха на власт в България, акцентите в спомените се изместват обратно. Хора, написали вече книги в едната посока, написаха книга в доста по-различна посока, представиха събитията от друга гледна точка. Ясно е, че спомените в случая са измамливо нещо и хората си спомнят и или премълчават това, което им е изгодно”.

 Тодор Живков  смята, че има много вярна преценка за хората, но това, което го прави слаб е, че взима желаното за действително много често. Тръгва с големи икономически проекти, без те да бъдат икономически обосновани докрай, нито да бъдат осигурени, като финансов ресурс например. Вярва в чудеса, в смисъл на това, че ще стане чудо и България ще „цъфне”. Има много разкази на хора около него как той възторжено разказва как еди-кой си е на крачка да открие лекарство против рак и как, когато България открие това лекарство, всички ще започнат да идват тук да се лекуват и ще се превърнем в най-богатата страна, защото ще сме единствените производители на лекарството. Не се открива това лекарство. Намира се друг, който заявява, че ще произвеждаме енергия от водата, и отново се мисли как ще станем най-богатите. Или знаменития проект с големите заводи, които се строят по японска технология, с идеята, че японският мениджмънт ще оправи всичко, ще продава продукция. Смешното е, че това са въздушни кули, подплатени с милиарди долари, които в края на краищата изчезват и ние ги плащаме до ден днешен- разказва режисьорът Светослав Овчаров.

Прожекциите на филма  са от 15 часа в залата на Историческия музей в Правец.