За първи път 16 ловчански пехотен полк взима участие в битката при село Кайпа /Одринско/ на 9 и 10 октомври 1912 година. По това време полкът влиза в състава на 10-а сборна дивизия. Той се сражава самоотвержено и продължава победоносния си марш към Чаталджа, като успява да сломи упоритата съпротива на турските части пред себе си в люлебургазкия бой на 16, 17 и 18 октомври.
16-ти ловчански полк се образува от втора и трета дружина на 4-ти плевенски полк. Това става по реда на Указ №11 от 19 януари 1899 година. Съгласно този ред от съществуващите полкове се отделят по две дружини, от които се формират нови полкове. За командир на ловчанския полк е назначен майор Обрешков от 8 пехотен приморски полк. На първо време една от дружините и щаба на полка остават в Плевен, а другата заминава за Ловеч. Впоследствие целият полк е събран във Враца, където остава до 1904 година. На 30 май същата година той е преместен в град Орхание /Ботевград/. Полкът се попълва с кадри от Орханийска, Тетевенска, Пирдопска, Видинска и Ломска околия.
От Орханийско се образува предимно първа дружина. Населението оттам, както и това от Пирдопска и Тететевнска околии, се отличава със своя чисто български характер. Занимава се с дребно земеделие, търговия и скотовъдство. По природата хората от Орханийско са слабо избухливи и с доста улегнал темперамент. Това четем в стар  сборник за 16-ти Ловчански полк, дарен от радотинеца Илия Басернишки на Исторически музей – Ботевград. Сборникът проследява бойните дела на полка и съдържа богат снимков материал.
„Ловчанци без колебания напуснаха нивя и къщя и тръгнаха към бойното поле. Но те отиваха не като наемна войска, която чака възнаграждение за своя труд, а като съзнателни граждани, които са длъжни и умеят да защитят честта на Родината си”, пише в предговора към сборника.