Останал скрит хилядолетия сред снежния калпак на Балкана, днес тракийският бог Сабо се яви на хората и отправи своя божествен благослов към жителите на Етрополе и общината – за благополучие, благоденствие и дълголетие.


Какво гласи легендата?
Празникът е възникнал през второто хилядолетие преди новата ера. Дотягала зимата на траките - първите жители по нашите земи. И като хора, зависими от природата, се опитвали по своему да я умилостивят и да измолят по-скоро да дойде пролетта и черната земя да се покрие със зеленина, а вятърът да разлисти дървета.
Според тях това можело да се измоли от техния благодетел и дарител на безсмъртието - бог Сабо /отъждествяван в гръцката митология с бог Дионисий/.
Днес се предполага, че главното прорицалище на бога в Тракия се е намирало на не голям връх над Етрополе, който и до сега носи името "Свети Атанас". Натам се отправяли и древните ни прадеди, за да поискат по-скоро зимата да си отиде от тяхното трудно ежедневие и пролетта да ги стопли с топлината на слънцето и с надеждата за по- лек живот.
Скрит горе в забуления в мъгла планински връх, бог Сабо чакал техните дарове - вино и богата трапеза. Вярвало се, че без тях той нямало да пусне пролетта и зимата щяла да се върне по-тежка и по-сурова.
Така всяка година в края на зимния месец януари в една от зимните нощи траките поемали нагоре по заснежените склонове на планината. С гайди, тъпани, с викове и крясъци те трябвало да прогонят злите духове. Като носели със себе си култов хляб и вино и принесените в жертва животни.
А горе, пред храма на бог Сабо, запалвали големи клади и отправяли пълен с очакване и надежда молитвен поглед към своя благодетел.
Най-младият жрец на храма и заобиколилите го почитатели запявали своя химн в чест на бога.
Когато Богинята на зората - Еос се заиздигала над хоризонта, младият жрец запалвал кладата пред храма. От този огън се запалвали и останалите клади. Върху жаравата се опичали жертвените животни и празникът започвал.
После хората се пръскали наоколо, берели бръшлян и кокичета и с тях плетели венци, с които се закичвали като символ за пролетта.
Празникът постепенно се пренасял в тракийското селище под върха и продължавал до късно вечерта...
С приемането на християнството празникът намерил място в християнската обредност и бил посветен на Свети Атанас Александрийски...


Чак до наши дни продължило честването на Атанасовден. Предаван от поколение на поколение, повече от две хилядолетие етрополци ставали и, стават и сега, сутрин по-тъмно и поемали към връх "Свети Атанас" над града. Има и такива, които просто пренощували на върха и всички изчаквали изгрева на слънцето, а с него и вярата, че пролетта е вече близо и зимата си отива.


Да, зимата наистина си отива, днешният ден също беше много хубав и напълно съответстваше на настроението на хората, дошли на централния площад в Етрополе да посрещнат бог Сабо.
Старата легенда оживя пред очите на хората. След като групата, която е била на върха, навлезе на площада. Начело с тракийския бог, който беше посрещнат от кмета на града инж. Богомил Георгиев, от председателя на Общинския съвет Христо Андреев и от строената представителна част на Клуб „Традиция”.
Всички бяха закичени с венец от бръшлян, който символизира дълголетието и вечната младост. След изпълненията на групата за автентичен фолклор с ръководител Диляна Гоцева,  последваха  изстрелите на представителната група на Клуб „Традиция”. Така те не само посрещнаха по тържествен начин бога Сабо, но и  възвестиха на хората за прогонването на зимата и настъпването на пролетта.
Веселието от този тържествен момент се пренесе веднага на площада, където се извиха кръшни, нашенски хора.


Без да правя паралел с други години, тази наистина организаторите заслужават похвала. Бяха привнесени нови елементи, а и хората можаха да видят на живо онази легенда, за която само се разказва от уста на уста.
Да се докоснат до историята на своя град!