Едва ли тя ще е по-топла от миналогодишната, въпреки очакваните през май малко по-високи температури, казва заместник-директорът на НИМХ-БАН Валери Спиридонов
Астрономическата пролет в Северното полукълбо настъпва днес в 13:02 ч. българско време.


Това е и денят на пролетното равноденствие, когато продължителността на деня е равна на нощта.
В 13:02 ч. Слънцето, при своето видимо движение по еклиптиката, пресича пролетната равноденствена точка и от южната небесна полусфера преминава в северната.
Периодът от началото на астрономическата пролет до началото на следващата астрономическа пролет е равен на една тропична година и се равнява на 365, 24219 денонощия.
По света е възприетата календарна система, основаваща се на т.нар. Григориански календар. Според календара по определен начин се редуват обикновени години по 365 дни и високосни по 366 дни, в които допълнителният 29 февруари компенсира натрупаната разлика.
Това е направено за удобство, но е и причината датата на пролетното равноденствие да е различна всяка година - варира между 20, 21 или 22 март за Северното полукълбо.
Календарната дата зависи от това, колко години са минали от последната високосна.
Само няколко дни след посрещането на пролетта, в последната събота срещу неделя на месеца, 31 март, в 3 ч. през нощта, ще преместим и часовниците си с един час напред.
Очакваният малко по-топъл май едва ли ще обърне нещата до степен, че тази пролет да я усетим по-топла от миналогодишната, казва в интервю за БТА Валери Спиридонов, заместник-директор на Националния институт по метеорология и хидрология при БАН.
Синоптикът прогнозира, че месец март ще завърши сравнително хладен.
"Април обикновено е по-сух месец и тази година очакваме да е около нормата, както за температурите, така и за валежите.
За Европа, като цяло се очаква април да е по-хладен от миналата година, но за Балканите няма изразена такава тенденция. Май все още очакваме да е сравнително топъл, но знаете, че пролетта е преходен сезон и "непостоянството" на времето е характерна за него", подчертава той.
На въпрос обичайни ли са за тези месеци у нас ураганните ветрове от последните дни, които причиниха щети в различни области на страната, Спиридонов отговаря, че за пролетта са характерни силните ветрове.
"Тогава времето се "настройва" към топлата си част и това става чрез пренастройване на циркулацията. Това без ветрове не става", казва синоптикът.
Все пак, говорейки за климатичните промени, има тенденция към увеличаване на всички екстремни стойности - включително и за много по-силни ветрове, коментира той.