Лили: Започнах с 8 лева

Ванга ми каза, че ще пея до края, казва примата

Тя е най-голямата българска звезда. Лили Иванова. Примата на естрадната музика. Единствена, неотразима, неуморима и тайнствена. Истинска икона. Допуска малко хора до себе си, но не защото страда от излишна звездомания. Просто има защитната реакция на всеки нормален човек - да не бъде наранена. В откровен разговор с Мартин Карбовски Лили Иванова разказва как медицинската сестра от Кубрат се превръща в примата на българската музика. Това е изповед за амбицията, мъжете, морала, жертвите, страховете, самотата, миналото, бъдещето и смисъла на живота.

 - Откъде идва тази амбиция при момичето от Кубрат?
 - Това не е гола амбиция. Знаех, че имам качества.
 - На колко години го разбра?
 - Бях ученичка във Варна. В медицинското училище. Там имаше т.нар. агитка - така беше навремето. Пеехме руски песни. Имаше например една - "Чайка, беласнежная чайка".
 - Това в гимназията ли е?
 - В гимназията пеех в хор, както всички други момичета. Даже имах дует с моята сестра. Аз пеех първи глас, тя - втори. "Лекокрили лястовички" беше песента.
 - Не дойде ли учителят да каже: "Пееш много добре, момиче!"
 - Не. При нас не съществуваше злоба, нямаше етикети: "Тоя може или тоя не може!" Учителят казваше "Ти ще пееш това!" и аз изпълнявам, не се интересувах мога или не мога. Но след това вече разбрах, че имам глас.
 - Сама си каза: "Имам глас!"
 - Е, така си казах, но нищо особено. Това по-скоро правеше впечатление на другите, не на мен. Защото завърших училище, върнах се в Кубрат, започнах да работя като медицинска сестра за около година и нещо. Докато бях в болницата, в нашата компания имаше много лекари и сестри. И чух разговор между двама доктори, че имам талант, имам глас и защо не пробвам евентуално да стана певица. И се замислих. Тогава започнах да се интересувам как става това, към кого трябва да се обърна. Оказа се, че трябва да имам категория за певица. А затова трябва да работя някъде. И се хванах в единствения ресторант в Кубрат. Имаше цигански оркестър и им казах: "Вижте сега, трябва да пея с вас 1-2 седмици, за да се явя за категория." Тя се даваше от комисия в Русе и трябваше да им докажа, че работя като певица. И така си попях в ресторанта около 2 седмици.
 - Какво си пеехте?
 - Хич и не помня! Пак руски песни, нещо такова. И между другото с този цигански оркестър след това много често се срещахме. Когато аз станах известна певица, те пък го бяха закъсали за категории. И аз им помогнах много, защото бяха страхотни музиканти. Явих се в Русе за категоризация. Ако си мислиш обаче, че са ми дали първа, много се лъжеш.
 - Коя категория ти дадоха?
 - Втора или трета беше. Но на мен въобще не ми пукаше. После започнах да се интересувам как мога да дойда в София. А между другото в Кубрат дойде Ирина Чмихова. Тя е изключителна певица, рускиня. Навремето имаше два големи хита - "Я подай ми, мила мамо, синьото елече". И аз отидох на концерта. Там чух песента "Камино" и онемях. Викам си: "Тази песен много ми харесва, ама как да я науча?" Един от нашите лекари беше записал целия концерт на магнетофон. Аз пък се опитах да се свържа с Ирина Чмихова - само за да поискам текста на песента. Не ми го дадоха, не знам защо.
 - Отказаха ли ти?
 - Да. Казаха: "Не може сега, не е удобно." Но на другия ден, когато отидох на работа, докторът каза: "Не се притеснявай, аз я имам." Сестрата на съпругата му пък работеше в концертната дирекция. Изпратихме записа, тя пък свали текста на испански и я научих. Едновременно с това започнах да се ослушвам как можеш да дойдеш в София и да станеш известен певец. И един ден през Кубрат мина трупа. Беше пенкилер, в нея имаше всичко - народни, естрадни певици, всичко. И те дойдоха вкъщи да ме потърсят - чули, че има някаква медицинска сестра певица.
 - Значи в Кубрат ти се носи славата?
 - Да. Дойдоха да разговарят с мен не искам ли да вляза в трупата. Аз си взех няколко дни, защото не знаех какво ще стане, да не си оставям питомното. Тръгнахме по селата. Ослушвах се за какво си говорят в трупата, попивах всичко. Първият концерт мина. Видях как стават нещата и им казах: "Напускам ви!" Върнах се в Кубрат и пак си взех отпуск няколко дни. Вече знаех, че има бюро "Естрада". Отидох там.
 - Как пътуваш?
 - Пътувам с влака. Спя в хотел. Сама. Всичко правя сама. Цял живот сама. В живота си се оправям сама до ден днешен.
 - Това наистина е мегаамбиция.
 - Ха-ха. Научих, че бюро "Естрада" е на "Аксаков". Там имаше един хотел, в който си взех стая. Отидох в бюрото, поисках среща с директора. Казах: "Аз съм певица и съм дошла в София да работя като такава." И той ми каза: "Ами, ще ви изпратим в Сливен." Викам: "Вижте какво, аз съм дошла, за да пея в София. Живея в отсрещния хотел. До 9 часа чакам отговора ви. Никакъв Сливен, никакъв Мливен! Или ще пея в София, или - влакът ми тръгва в 11 ч и си заминавам обратно в Кубрат!" Така и стана.
 - Не ти се обадиха?
 - Да. И връщайки се в Кубрат, започнах нови проучвания. Тогава разбрах за концертната дирекция. Синът на учителя ми по музика учеше тромпет в Консерваторията. Обадих му се и казах: "Виж какво, пристигам в София и трябва да ме заведеш в Концертна дирекция. И той, като ме видя, каза: "Ти какво си въобразяваш? Знаеш ли какви лъвове има тук? Никой няма да ти обърне внимание!" Стояхме на бул. "Руски" и срещу нас имаше магазин за цветя. И аз му казах: "Виждаш ли този магазин? От него ще ми купуват цветя за моите концерти!" И той ме заведе в Концертна дирекция. Там вече се явих на прослушване. Корепетитор ми беше Евгени Комаров - пианистът на Ирина Чмихова. Харесаха ме, но ми казаха, че имам да уча и трябва да ходя на уроци при другаря Комаров.
 - А какво ще работиш?
 - Това си е мой проблем. Казах им, че ще помисля, защото нямам работа, пари и квартира в София. Върнах се в Кубрат, за да си уредя нещата.
 - Добре, откъде дойде началният капитал? Имаше ли скрити пари?
 - Не. Заплатата ми на медицинска сестра беше 60 лв. Баща ми и майка ми дадоха малко пари и така.
 - И ти повярваха?
 - Баща ми не беше много съгласен, защото тогава хората имаха много лошо мнение за певиците. Макар че сега май идва време пак да си говорим за певиците по този начин. И така, пак се върнах в София. Отседнах в хотел "Родопи", където останах сигурно 4 години.
 - През тези 4 години никой ли не те подкрепи?
 - В Концертна дирекция имаше една госпожа - Лидия Станчева, на която бях симпатична. Тя се опитваше да ме изпраща на участия, за да припечелвам някакви пари. Първият ми хонорар беше 8 лева.
 - На него "Лили Иванова" ли пишеше?
 - Да.
 - Тогава ли избра да пееш с това име?
 - Дойдох в София като Лили Иванова. В Кубрат ми казваха Лилито. А аз съм Лили Иванова Петрова. По-лесно ми се видя да съм Иванова.
 - Какво си купи с тези 8 лв.?
 - Трябваше да плащам хотела. Нямах много пари на разположение, макар че спането ми струваше по 40 ст. на вечер. Освен че от хонорара си плащах хотела, все пак трябваше да се храня. Менюто ми беше сметанов сладолед и аерошоколад.
 - А кое е парчето, което създаде Лили Иванова?
 - "Камино". Пеех една италианска песен "Оо, рози..." и беше голям хит. Даже Емил Димитров дойде при мен и ми каза: "Ще ти дам една от моите песни, ако ти ми дадеш "Оо, рози..."." Аз обаче му казах: "Няма да ти я дам!" И му я дадох.
 - И станахте приятели?
 - Винаги сме били приятели.
 - Дотук разказът ти е пълен с решителност и смелост. Няма обаче нито една пречка.
 - Е, някои хора се опитваха да ми пречат. Не искам да казвам имена. Тогава всички ме наричаха Малката - в Концертна дирекция никой не ме знаеше по име. И една певица, като ме видяла в колата да тръгвам за участие, казала: "Или Малката, или аз!"
 - И кого избраха?
 - Ами и двете избраха. Не съм злопаметна. И до днес се отнасям с уважение към нея.
 В Концертната дирекция ми казваха Малката, но другите певици пак ревнуваха.
 - А тя още ли е певица?
 - Не, отдавна не е. Има си добро семейство. Мъжът й е талантлив артист.
 - Днешната певица не може да направи хит и клип без богат мъж. Къде е твоят богат, силен мъж в тази история?
 - Много си точен. Така се става певица, но до време. Като престанат да дават пари, певицата изчезва, клипът изчезва и публиката те забравя. Днес визията, клипът - всичко се прави с пари. Но като няма пари, какво става?
 - Докато имаме пари, имаме певица...
 - Да. А след това какво правим? Отиваме в забвението, нали? Тази певица днес е на 18 г. Догодина ще е на 19, а има друга, на 16 г., която е по-интересна... И така.
 - Твоя богат мъж имаше ли го?
 - Нямаше го, не го е имало и днес го няма.
 - Ти сама ли се справи с всичко това?
 - Да.
 - Невероятно е, няма кой да ти повярва в момента...
 - Ако искат, да ми вярват. Никой не ми е помагал. Напротив, от известно време страшно много ми се пречи. Но както виждаш - керванът си върви, кучетата си лаят. Дреме ми на мене!
 

  - Сигурно. Не мога да си спомня. Явно е било трудно и двете неща да вървят заедно. След това вече имах много дълго приятелство с един музикант. А после се омъжих за Иван Пеев. Това за мен е единственият важен брак. Единственият мъж, който е значел нещо за мен.
 - Кой е Иван Пеев?
 - Син на проф. Иван Пеев, който е написал по-голямата част от учебниците по музика. Майка му свиреше на цигулка, и двамата вече не са между живите. Бащата беше много строг. И Иван Пеев беше много строг, за което съм му много благодарна. Научих страшно много от него.
 - Той е бил професионално рамо?
 - Да. Тогава разбрах, че имам нужда от музикант. Както казах, преди Иван имах дълго приятелство със Здравко Радоев, също музикант. Той обърна внимание на моето пеене и ме съветваше. Благодарение на Здравко си купих първия касетофон "Мамбо" - тежеше повече от мен и го мъкнех навсякъде.
 - Злите езици казват: "Много бракове!"
 - Само три.. Не беше много характерно за тази епоха. Но пък имаше един композитор със седем брака тогава.
 - Колко продължи най-дългият ти брак?
 - Първият беше 1-2 години. Следващият беше 7 г.
 - Те ли бягаха от теб, или ти от тях?
 - Аз. Винаги аз. Но не търся оправдание.
 - Правиш, каквото си искаш?
 - Не. Аз съм много дисциплиниран човек. Свободата в изкуството за мен е много важна. Но никога не съм приемала разюздаността в личния живот. Имам претенции, че с поведението си никога не съм давала поводи за спекулации. Може би това ги дразни. Всеки изхожда от себе си. Хората си казват: "Аз крия нещо, значи и тя крие!"
  - След малко си тръгваме и оставаш самичка.
 - Да, много ще ми е приятно. Ще си почина, утре имам участие и трябва да имам време да помълча.
 - Много от жените на твоята възраст имат семейства и внуци. Жертва ли е това?
 - Не, в никакъв случай не е жертва. Това е моят избор. Аз съм решила, че кариерата ми е по-важна. Имам зад гърба си 35-36 диска. Кой в България може да се похвали с това?
 - Но някой може да се похвали с трима внуци.
 - Нека се хвалят. Който с каквото може, с това да се похвали.
 - Кога направи този избор?
 - Може би в началото. Не съм сядала да мисля. Може би така се получи.
 - Има ли съдба?
 - Да, всеки човек има своя съдба. Моята е такава.
 - Да останеш сама?
 - Да. И много често се смея, когато чувам коментари: "Тя стига толкова е пяла, да даде път на младите!" Абе, хора, кого съм спряла?! Когато започвах да пея, имаше певци от предишното поколение - като Георги Кордов и Ирина Чмихова, Маргрет Николова, но на мен те не ми пречеха.
 - Обикновените хора обаче мислят, за да си Лили Иванова, си се лишила от всичко човешко.
 - Мен тези неща не ме вълнуват. Не съм от камък. За избора си не съжалявам. Да, като видя красиво дете, го щипвам за бузката и, ако имам лакомство, му давам. Не съм студен човек.
 - Има спекулации, че имаш дъщеря, която си изоставила.
 - Не ме занимавай с глупости! Малката ми племенница има бебенце, родено на моята дата - 24 април, сега става на годинка. Много обичам да се занимавам с него например. Но това са лични неща, защо трябва да занимавам хората с тях.
 - Най-сложният въпрос - какво искаш?
 - Знам какво искам и съм го постигнала.
 - Добре, тази вечер няма ли да те е страх сама?
 - От какво да ме е страх?! Напротив, хората се страхуват от мен!
 - Говориш ли си сама?
 - Не, но се смея сама. Когато се сетя за някоя весела случка. Или като гледам нещо смешно. Понякога се възмущавам от предавания по телевизията и казвам: "Ах!" Или когато в някой филм още не са довършили отрицателния герой, подвиквам: "Хайде, хайде, хайде!"
 - Какво загуби Лили Иванова, докато се превръщаше в най-голямата българска звезда на всички времена?
 - Абсолютно нищо не съм загубила! Даже съм спечелила това, което съм в момента - обичта на моята публика. На моя народ. Това малко ли е? Какво повече да искам?
  - Нека пофилософстваме малко, все едно сме изпили две водки...
 - Аз не пия. Никак!
 - Кое те стимулира тогава?
 - Чудя се, когато някой каже: "Ох, да изпия едно уиски!" Абе, чакай, бе! Аз алкохол не съм пила в живота си. Само на Нова година близвам от шампанското. Другото изключение е, когато съм настинала. Тогава се лекувам с гореща вода, смесена с 50 г български ром. Много е полезно за гърлото. Ако в заведението нямат от простичкия български ром, което често се случва, мога да си позволя 20-30 г коняк с гореща вода.
 - Как е възможно нито веднъж да не си се напивала.
 - Винаги съм трезва. Във всяко едно отношение. Само понякога съм твърде емоционална на сцената.
 - Добре, кой ти е наркотикът тогава? Всеки си има някаква отрова.
 - Не зная. Публиката.
  - Искаш ли да бъдеш вечна?
 - Не. Искам това, което Господ е отредил за мен. Не желая повече. Той знае защо ме е създал и докога трябва да бъда на Земята.
 - Какво оставя Лили Иванова?
 - Музика, пеене, текстове.
 - Какъв е смисълът на живота?
 - Да си наясно какво искаш от живота и към какво си се устремил.
 - Към какво си се устремила?
 - Към истината. При мен няма нищо изкуствено. Няма театър. Въпреки че ме нарече студена.
 - Имах предвид студена към себе си?
 - Към себе си може. Това вече е друг ракурс. Към себе си много често съм студена. Но това е изградило характера ми.
 - Ти си като икона...
 - Понякога се упреквам или пък се смеем с моята група, че съм "жената мъж". Защото всичко върша сама - нямам мениджър, нямам секретарка. Всичко минава през мен. Иначе нещата не вървят.
 - Мъжете са временни.
 - Питат ме: "Каква роля са играли?" Ами, временна. Чудя се на жените, които не могат без мъже. Обикновено мъжете обичат слабите жени. Аз не съм хленчила и никога няма да ме видят да го правя. Когато нещо не ми харесва, казвам "Дотук!", ставам и си заминавам!
 - Прегазвала ли си хората, които те обичат?
 - Не бих казала. Прегазвам бездарника, подлеца, лицемера. Не обичам да отмъщавам. Смазвам ги с незаинтересоваността си. Те просто изчезват.
 - Какво те забавлява?
 - Модата ме забавлява. Дрехи, макиаж. Картини. Имам много - и от известни, и от неизвестни художници. Много харесвам и парцалени кукли - само парцалени. Имам две вкъщи. Едната ми е подарък от скъпата ми приятелка Роди, другата си купих сама.
 - На кого плаче или изругава Лили Иванова? На кого се обажда?
 - Изругавам и на ум, и на глас. Много цветущо. На никого не се обаждам. Изчаквам да се успокоя и започвам трескаво да мисля - какво трябва да направя. И веднага ми минава. Не съм от хората, които плачат на нечие рамо. Аз съм желязна! Веднъж само се разплаках. Бях в Рио де Жанейро и се оказа, че 4 страници от партитурата с аранжимента липсват. Няма кой да ги допише. Не можах да изпея тази песен. И когато се върнах в България, се разплаках, че съм била изпратена неподготвена. Плаках и когато почина майка ми. Скоро ще станат 4 г. оттогава. Отидох в Кубрат и се вбесих от тези изчадия и животни, които бяха дошли само да гледат сеир. След това писаха по мой адрес, че не съм присъствала на погребението на майка си. Три дни трябваше да стоя в Кубрат и не пророних нито сълза, за да не ме видят. И се прибрах на четвъртия ден тук и тогава вече плаках... Ругая, и то цветущо, нищо не пестя.
 - Какво ще направиш, когато си тръгнем?
 - Ще трябва да помълча за 2 часа. Утре имам пеене, а вчера записвах доста песни. Какво друго? Ще подготвя костюма си за утре, ще си подготвя програмата. Това ме отморява. Може да си пусна и малко телевизия. Предпочитам обаче италианските канали и по-често си пускам тях. По българската телевизия гледам само новините.
 - И си лягаш рано?
 - А, не! Напоследък съм въвела режим да си лягам към 12 и половина, но до 3 часа чета книги. Прочела съм сума ти книги! Скоро завърших "Младите лъвове" на Ъруин Шоу.
 - Уморена ли си от живота, от годините?
 - Моята работа е "Луд умора няма!". Стига само да съм здрава и във форма, от какво да се уморя? Не ора, не копая.
 - Ти си човек, който още 10-20 години ще тича.
 - Може би да. Самата Ванга ми е казвала: "Ще пееш до края на живота си."
 - Обичаш ли се?
 - Всеки човек се обича.
 - Имаш страшно много огледала?
 - А, да! Когато бях още медицинска сестра в Кубрат, отидох на екскурзия в Букурещ. Бях много впечатлена от огромните огледала в хотелите и ресторантите. Иначе не съм особено суетна, не се оглеждам постоянно.
 - С какво ще те запомнят - с една дума?
 - Че съм Лили Иванова.