Дълго след снощната среща в малкия салон на читалището в Етрополе с Джоко Росич остава неотговорен въпросът, кой е по-голям – актьорът с  над 120 роли в киното или патриотът Джоко Росич.
Роденият от баща сърбин и майка българка, Джоко Росич си остава завинаги българинът с голямото патриотично сърце. Тъй като в първите години от своя живот е бил журналист в БНР, на въпрос от публиката, какво би написал като журналист в днешно време, отговори: сложен въпрос; многото цветове, на които е разделен народът ни,  нагоре към небето се сливат в неговата синева; всички българи трябва да застанем под трите цвята на българското знаме и гербът на родината ни.
Срещата, за която разказвам беше снощи в малкия салон на НЧ „Тодор Пеев-1871” Етрополе в рамките на честванията по повод Освобождението на града от турско робство. Тя започна с изпълнение на детската вокална група към читалището с ръководител Диляна Гоцева. 
Пред препълнения салон големият артист разкри широката си славянска душа пред младите хора, които го слушаха в захлас. Той не само, че е добър разказвач, но е и голям патриот. От изказа му се откроиха много неща, но най-вече за многобройните роли в киното и неговата любов към България. Най-много роли в киното има в Унгария. Той е избирал ролите и е отказвал онези, които е считал за посредствени и не подходящи на неговото амплоа на артист. И никога не е ходил на предварителни „пробни снимки”. 30 пъти му се е налагало „да умира” и всеки път го е правил по различен, уникален и подходящ за съответната роля начин.
Към второто беше провокиран с въпрос от публиката „какво е за теб България?”. При отговора на този въпросът актьорът се просълзи и каза: трябва да сложа шапката си...на нея е извезан Гербът и името на РБългария.
Срещата премина в две преплитащи се в едно цяло части, биографичните бележки на актьора и многобройните въпроси от публиката, с чиито отговори той допълни себе си. 
В края на срещата Джоко Росич изрази удовлетворението си, че се е родил във време, в което е имал възможност да преживее уникални  неща. Много от тях той сподели с младите хора в салона.
А има и много нещо, което може да ни разкаже този велик артист и голям българин. Дори и на преклонна възраст, той продължава да твори, като последната му роля в киното е от миналата година в български филм.
Повече от 30 години  живее в Бойковец. Както самият той каза, живее, а не прихожда само за летните месеци в селото. Затова и бойковчани си го смятат за техен съселянин.
По негова инициатива е издигнат параклисът и е преместен паметника на загиналите във войните бойковчани, от предишното му място пред училището, в центъра на селото.