Президентът Росен Плевнелиев оповести мотивите и текстовете от Изборния кодекс, на които налага вето, съобщиха от прессекретариата на президента. Указът на държавния глава е изпратен за полагане на държавен печат. Сред мотивите, публикувани на интернет страницата на президентската институция са, че остава неясен въпросът защо беше поискано становище от Европейската комисия за демокрация чрез право към Съвета на Европа (Венецианската комисия), а кодексът бе приет непосредствено преди насрочване на изборите за членове на Европейския парламент от Република България и преди да имаме окончателното й становище. „С изменение и допълнение на Изборния кодекс през 2013 г. е предвидено при произвеждане на предстоящите избори през 2014 г. да бъде проведено експериментално електронно гласуване по интернет. В приетия от 42-то Народно събрание Изборен кодекс законодателят не предвижда такава възможност за които и да било бъдещи избори. Не считам, че съществуват аргументи за отмяната на правната уредба за електронното гласуване. Съображенията, изтъквани от противниците на дистанционното електронно гласуване, че би могло да се застраши тайната на вота, в още по-голяма степен може да се отнесе и до машинното гласуване, което е въведено с настоящия Кодекс. С въвеждането на машинно гласуване се обръщаме към стари технологии, вместо да гледаме в перспектива напред към бъдещето. Не приемам тезата за противоречие на електронното гласуване с Конституцията. Много често се споменава, че този начин на гласуване е обявен от Конституционния съд за противоконституционен. Решение № 4 от 2011 г. на конституционната юрисдикция не казва това. В мотивите си съдът отбелязва: „Само за себе си електронното гласуване не е противоконституционно, бидейки вид дистанционно гласуване, каквото е отдавна практикуваното в други държави гласуване по пощата; принципно не е в противоречие с международни договори, по които Република България е страна.“ „Конституционният съд е наясно, че електронното гласуване е адекватна на съвременните реалности възможност, която разширява и улеснява участието на гражданите в изборите, но само ако ефикасно е гарантирана тайната на вота.” Отново се отлага решаването на проблема с избирателните списъци. Една от възможностите за преодоляване на този проблем е да бъде направена крачка към активна регистрация на избирателите. Не съм съгласен с това, че не беше възприета идеята на Обществения съвет към Временната комисия за обсъждане и приемане на нов Изборен кодекс за създаването на регистър на избирателите. Държавните и местните органи могат да създадат този регистър като използват за основа информацията за гласувалите български граждани от последните няколко национални избори за народни представители и за президент и вицепрезидент. Този списък на избирателите може да бъде актуализиран чрез подаване на заявления от гражданите за включването им в него”, се посочва в мотивите. Президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание следните разпоредби на Изборния кодекс: - чл. 46, ал. 4, ал. 7 и ал. 8 и чл. 47, ал. 1 и ал. 2, т. 1; - чл. 50, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 3; - чл. 278, ал. 5 и систематично свързаните чл. 298, ал. 1 относно „чл. 278, ал. 5“ и Приложение № 1 към чл. 248, т. 5.2 относно „чл. 278, ал. 5“; - чл. 437, ал. 5 и систематично свързаните чл. 454, ал. 1 относно „чл. 437, ал. 5“ и Приложение № 5 към чл. 453, ал. 1, т. 5.1 относно „чл. 437, ал. 5“; - чл. 298, ал. 2 и систематично свързаната т. 5.3 от Приложение № 1 към чл. 248 относно израза „7 на сто“; - чл. 454, ал. 2 и систематично свързаната т. 5.2 от Приложение № 5 към чл. 453, ал. 1 относно израза „7 на сто“; - чл. 268, ал. 4, изречение второ и ал. 5, изречение първо; - § 22, т. 1, 2, 3 и 4 от Преходните и заключителни разпоредби. - Точка 4.5.1. от Приложение № 1 към чл. 248