Новата "Арена Ботевград" повдига много въпроси за увлечението по подобни съоръжение


Кое е това място, което може да събере бившия премиер Бойко Борисов, председателя на Народното събрание Михаил Миков и евродепутата от БСП Илияна Йотова, без да се скарат?  Откриването на една чисто нова зала има подобна магнетична сила. Миналия уикенд в тяхно присъствие беше открита новата многофункционална спортна зала в Ботевград с капацитет до 5000 зрители, която по замисъл трябва да обслужва нуждите на общината и най-вече някога величавия баскетболен тим на "Балкан" (Ботевград).

Желание да строят свои спортни зали имат редица по-големи и по-малки градове в страната, а наскоро правителството отпусна средства за няколко подобни проекта из цялата страна по програмата си за развитие на регионите. Концепцията и реализацията на "Арена Ботевград" обаче поставят много въпроси, които биха могли да послужат като пример за бъдещите строежи – дали общините знаят какво да правят със залите, от какъв капацитет имат необходимост и колко е редно да похарчат за това удоволствие. Ботевградската зала показва в какво небрано лозе може да се окажат общините, но и също така, че не е задължително да има мащабна инвестиция.

За разлика от много други подобни проекти залата в Ботевград има необичайно голям капацитет, който я поставя сред най-големите подобни съоръжения в страната. Тя може да побере  повече зрители от Двореца на културата и спорта във Варна, който обслужва 300-хиляден град. "Арена Ботевград" би могла да се намеси в пазара на спортни и културни домакинства, които не изискват голяма зала като "Арена Армеец", но които също така не са толкова много. Доскоро в нишата на новите и средно големи съоръжения в близост до столицата се беше наместила залата "Арена Самоков" със своите 2500 зрители.

От случващото се в Ботевград става ясно, че водещи са били желанието и ентусиазмът да има едно ново модерно съоръжение в общината. Седмица след откриването й арената няма ръководство и дори няма яснота как ще се управлява и ще се натоварва със събития. Кметът на града Георги Георгиев заяви, че тепърва общинският съвет в дискусия със спортните хора от града ще обсъждат кой да поеме управлението. "Аз смятам, че трябва да се намери професионална мениджърска фирма, която да се занимава с това. Не е работа на общината да управлява залата и да запълва календара. Докато не се намери ръководство, ще се използва от баскетболния отбор и другите ни спортни клубове", заяви за "Капитал" той. Георгиев допълни, че три-четири федерации вече се обаждали да питат какви са условията. На въпроса все пак колко ще струва издръжката на това съоръжение и дали няма да е твърде голяма без най-обикновен бизнес план и идея за генериране на приходи, той отговори: "Как можем да направим такава калкулация, като ние едва миналата седмица я открихме? Тя е чисто нова и не може да има никакви амортизации."

Ботевград, освен че разполага с качествен баскетболен отбор, би могъл да се превърне в регионален център за домакинства. Съвсем наблизо е базиран баскетболният шампион "Лукойл Академик", който ежегодно участва в международни турнири. Тъй като домакинската зала в Правец не отговаря на стандартите за европейските купи, отборът играе тези мачове в София. Регионалният прагматизъм обаче може да отстъпи място на местната завист. Дни след откриването на "Арена Ботевград" спортният директор на "Лукойл Академик" Сашо Везенков обяви, че плановете за строеж на също голяма зала в Правец са валидни (разстоянието между двата града е 13 км). "Защо да ме притеснява този факт? Аз бих се радвал всяка община да си има зала – и Мездра, и Луковит. Но все пак за една такава зала като нашата е хубаво да има поне 25 - 30 хиляди жители в общината (явно визирайки факта, че населението на община Правец е малко над 8000 души). Нашата зала можем да я напълним с 5000 души, а те могат ли? Ако "Лукойл Академик" искат да играят при нас, вратите са отворени", казва кметът на Ботевград.

Капацитетът и модерността на "Арена Ботевград" всъщност позволява там да се случват много повече събития освен баскетболните мачове на местните отбори. От години някои спортни федерации и клубове изпитват проблем с домакинството на свои прояви, защото капацитетът и инфраструктурата на наличните в София съоръжения не отговарят на международните изисквания. Понякога "Арена Армеец" със своя капацитет и дневен наем от 15 хиляди лева им идва твърде голяма. Затова в последните години "Арена Самоков" се беше превърнала в най-удобното съоръжение близо до столицата. Преди няколко години там волейболният ЦСКА домакинстваше мачовете си от Шампионската лига, през изминалата това правеше там дупнишкият "Марек Юнион Ивкони". Освен това залата домакинства на редица други баскетболни и волейболни събития, като последното от тях беше европейската волейболна квалификация при жените в началото на годината. Двете федерации я използват за подготовка на свои юношески и девически отбори. "Залата ни е заета целогодишно от клубовете от града, но и от множество международни прояви. Смятам, че капацитетът от 2500 зрители е оптимален за град с 30 хиляди жители. Много малко пъти залата е била пълна, но пък има изискване на международните федерации за определен капацитет при съответния ранг състезание", коментира за "Капитал" мениджърът на залата Красимира Банова. Важна е и близостта на Боровец, където да се настаняват гостуващите тимове при първенства с над 500 участници, защото хотелите в Самоков нямат такъв капацитет.

Въпреки че самоковската зала има от години професионално управление и е може би най-популярната и натоварена извънстолична зала, тя все още не може да излезе на печалба. "Всяка година постъпленията от ползватели на залата се увеличават, но все още сме далече от печалбата. Приблизително около една трета са приходите в сравнение с разходите. Останалата част се компенсира от община Самоков, която е убедена в положителния социален фактор от наличието на едно такова съоръжение. Имаме още много резерви - като отдаване под наем на зали и търговски обекти, но няма интерес", добави тя. Банова не е притеснена от конкуренцията на Ботевград въпреки по-лесния достъп по магистрала от София, защото смята, че самоковската зала има своите конкурентни предимства – разполага с четири съпътстващи малки зали, оборудвана е със съоръжения за 16 спорта, наличието на собствен хотел, когато се използва за лагери. "Можем да предложим конкурентни цени на ползване. Колкото една зала е по-голяма, се изискват повече финанси за поддръжката и за всекидневните разходи. Оттам и таксите за ползване са по-високи", добави тя.

Въпросът с капацитета, а оттам и цената на строителството и последващата експлоатация в много случаи, изглежда, се подценява и вместо да се преценява разумно, се превръща и във въпрос на местна чест. Също като в Ботевград с общински характер е и залата в Горна Малина, която беше открита миналата година. Тя обаче е с капацитет от едва 700 души, за да отговаря на потребностите на местния спорт.
Друг е случаят с едно друго очакване. През тази година трябва да започне строежът на друга голяма за българските стандарти зала – в Бургас. Там са се насочили към съоръжение с максимален капацитет 6500 зрители (5000 основен и 1500 допълнителен) като част от цялостен комплекс на мястото на бившето военно командване на дивизията в града. В Бургас имат своето оправдание за този размер. Общината смята да я специализира за лека атлетика, а не да се бие на пазара на волейболни и баскетболни събития. "Концепцията ни предвижда да кандидатстваме за европейското първенство по лека атлетика на закрито през 2017 г. Минималният капацитет е 5000 зрители. Проучихме, че в нашия регион има само една подобна зала за лека атлетика – в Истанбул, разказа за "Капитал" заместник-кметът по строителството инж. Костадин Марков, който разчита на добрата си съпътстваща инфраструктура като наличие на летище, хотели и по-мекия зимен климат от близостта на морето. От федерацията ни уверяват, че би могла да се запълни четири месеца през зимата с гостуващи спортисти. Това няма да е поредната зала, а център за лека атлетика. Плюс това защо трябва да се чувстваме наказани и да не приемаме също мачове от Световната лига по волейбол."

Прогнозната цена на залата в Бургас е 30 милиона лева, като държавата отпусна първите 5 милиона по плана за развитие на регионите. С тях от общината се надяват да завършат проектирането и да се стартира строителството в рамките на календарната година, а след това да се търсят още средства. Стойността на съоръжението би трябвало да бъде малко над 4615 лева на място, което е тройно повече от залата в Ботевград. Там се справиха само със 7.02 милиона лева, или 1400 лева на място. В Самоков залата струваше 16 милиона лева, или 6400 лева за място. В крайна сметка е много важно да има идея за това как ще бъде натоварена една зала, какви събития ще се провеждат в нея и колко ще струва на данъкоплатците.