Православната църква отбелязва възкресението на Лазар и празника Лазаровден, който винаги се пада в предпоследната събота преди Великден.
В Новия Завет Лазар e ученик на Христос и брат на Мартa и Мария-Магдалина.  На четвъртия ден след смъртта му, Иисус го извежда от гроба и го възвръща  към живот в знак на благодарност за неговото гостоприемство. Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като епископ на град Китон (остров Кипър). Името на светеца е символ на здраве и дълголетие. Вярва се, че Лазар е господар на горите. В легендите е представен като човек, който носи в ръцете си брадва, обикаля горите, подсича старите дървета, почиства ливадите.
На този ден се изпълнява обичаят Лазаруване. Младите жени, наречени „лазарки“, берат цветя за венците, които ще оплетат за Цветница.
Те обикалят къщите на селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. От своя страна стопаните на дома ги дарява с яйца, пари, плодове и дребни подаръци. В миналото на Лазаровден момците от селото са искали ръката на своята избраница.
Честито на всички, които носят името Лазар, Лако, Любен, Любчо,  Лазаринка, Лазо, Лазарин, Ласка, Елизар и производни на тях имена!