Под камбанния звън от храм-паметника "Св. Александър Невски" и с думите: "Христос Воскресе!" патриарх Неофит оповести настъпването на най-големия християнски празник. Малко преди полунощ всички светлини в храма бяха изгасени, а свещеникът изнесе запален трисвещник. Подобно на запалването на Благодатния огън в Йерусалим, бяха запалени и свещите на миряните. Първи свещ запали президентът Росен Плевнелиев, а след него Симеон Сакскобургготски и Пламен Орешарски, предаде БНР. С песнопения всички духовници и обиколиха три пъти храма. Преди самото богослужение, което започна малко след 11 ч. Негово светейшество патриарх Неофит дойде в храма и прекръсти стотиците миряни. В словото си той пожела: "В нашето неспокойно и сложно време, когато изглежда, че злото, враждата и грехът надделяват над доброто, мира, правдата и любовта, пожелавам на всички православни българи приелият страдания и кръстна смърт заради нашето спасение Господ да ни вразумява и вдъхновява в нашия живот. Нека православнната вяра бъде за нас действена, животворяща сила, коята да обновява и освещава нашите душевни сили, както и цялото ни човешко естество. Чудото на Възкресението на Христос Спасителя да бъде за нас неизчерпаем източник на тази вяра, тя да ни укрепява в дни на изпитания и да ни вдъхновява в делата ни! Отправяме пасхално приветствие към всички наши духовни чеда и всички хора с добра воля с пожелание до всеки да достигне светлината на Христовото Възкресение! Божията благодат да ни утвърждава в любовта към Бога, светата Църква, Отечеството и към хората около нас. Животът ни да бъде нагледна проповед пред света за нашата вяра в истинността на Христовото Възкресение и вършейки добро според силите си да внасяме своя скромен, но значим принос за възцаряването на мира, правдата, единството и любовта в този изтерзан от страдания и безлюбие свят". Във всички храмове в страната бе отслужена празнична Света Литургия. Патриархът излезе извън храм-паметник „Свети Александър Невски”, за да възвести Христовото Възкресение. Възкресението на Исус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия род. Според православната традиция, празникът е предшестван от Великия пост, който започва 7 седмици преди Великден и включва 40 дни и Страстната седмица. Утвърден е в памет на 40-дневния пост на Исус Христос и на последната седмица от земния живот на Спасителя, на неговите страдания и на смъртта му на кръста. Тази година Възкресение е в един ден за православни, католици, протестанти и арменци. Според народната традиция в украсата за празника се включват червени и бели яйца, с които възрастни се борят. Вярва се, че този, на когото яйцето се окаже борец, ще бъде най-здрав през годината. По традиция през празничните дни на Великден се посещават родители и кумове, като се носят Великденски козунаци и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почит. На Великден е първото хоро, което се играе след Сирни Заговезни. То е буйно и весело. И е израз на радостта на хората от възкръсването на природата за нов живот, на надеждата им, че тя ще ги възнагради щедро за труда им през идващото лято, на вярата в победата на доброто над злото. Имен ден на Великден празнуват Анастасия, Велико, Величко, Велика, Величка, Въскресия, Велко, Велка. С поздрава "Христос Воскресе – Во истина Воскресе” вярващите ще се поздравяват през следващите 40 дни.