Върви народе възродени,
към светла бъднина върви
с книжовността, таз сила нова,
ти чест и слава поднови.

Думи, които всеки българин знае от момента на пристъпването на училищния праг за първи път.

Думи, които често пъти изговаряме наизуст, без дори да се замислим за смисъла и гордостта, които носят.

24 май не е просто поредния официален празник - това е денят, в който всеки българин може да изкрещи с пълно гърло, че е горд потомък на нация, заемаща стратегическо място в историята на Европа.

24 май е символ на достойнство, традиция и духовност.

Достойнство, защото на този ден честваме азбуката, която сме дали на света. Даваща самочувствие, образованост и културна независимост на "вси славяни".

Традиция - най-дълго празнуваният ни празник в историята - вече повече от 200 години.

Духовност - празник не на политици и военни, а на културата и науката. На хората, градящи устоите на нацията; на хората, даващи ни идентичност и на тези, които възпитават поколенията след нас.



Далеч назад във вековете, в утрото на българската държава, двама гениални мъже сътворяват славянската писменост. Завършва примитивната епоха на "чертите и резките". И тогава става чудното избавление: "Народът, който тънеше в мрак, видя голяма светлина"…

В своето многовековно съществуване празничното време за Кирило-Методиевата почит има две форми: църковно-християнски израз на възхвала към равноапостолите и зараждане и развитие на светския празник на Кирил и Методий.

Отначало Църквата празнувала паметта им в деня на тяхната смърт - Св. Кирил на 14 февруари, Св. Методий - на 6 април. Светият Всерусийски Синод по повод празнуването хилядагодишнината на Моравската мисия на Св. Св. Кирил и Методий взел следното решение: "За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашият бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г. 11 май, като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!"

Светският празник за св.св.Кирил и Методий, който се развива като специфично българско явление, бележи началото си през Възраждането и се свързва с училищните тържества, които са били организирани на 11 май, когато Църквата отбелязва празника на двамата свети братя.

Първи известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май във възрожденската ни книжнина, намираме в "Христоматия славянского язъка" от 1852г. на Неофит Рилски.

През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за св. Иван Рилски. На следващата година, 1858г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата "Света Богородица", а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий.

В словото си, произнесено по случай 24 май 2003 година пред Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий", акад. И. Юхновски обаче разказва за сборник с арменски пътеписи от 1813 г., в който е открито описание от един свещеник, свидетелстващ, че на 22 май 1803 г. го завели в Шумен “на празник на писмеността на българите” и той видял “как те пели тъжни песни и после играли хоро”. Така сега знаем, че първото известно ни светско честване на Кирил и Методий у нас е точно от преди повече от 200 години. Това е най-дълго честваният празник в държавата ни.

След Освобождението 11 май става всеучилищен празник на славянските първоучители. Тогава възниква и идеята за празничен химн. В Русе, през 1892 г. Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва химна "Върви народе възродени". През май 1901г. учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста.

С въвеждането на григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държава и Църква, се чества на един ден - 24 май. След 1969 г. се провежда изкуствена секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес вече си имаме два празника - църковен (11 май) и светски (24 май). Денят на св.св.Кирил и Методий е един от първите официални празници на възродената българска държава, превърнал се в празник на цялостния духовен живот и днес, в светлината на традицията, празникът 24-ти май обединява минало и бъдеще, за да обогати настоящето