Само преди век българските свещеници са обикаляли селата я пеша, я на магаре, я на каручка. Любо Братоев, дякон в храма "Александър Невски", малко след като приключи общото ни участие в "Дарик", се качи на 1100 коня - толкова е мощен неговият мотор, и отшумя с божия воля по божии дела.

Човекът свят - машината възхитителна. "Все пак XXI век сме", каза той. Конете в случая нямат никакво значение за текста, който пиша, а онова, което стори Любо малко преди това. На всички, които участвахме в предаването, ни връчи по едно ксерокопие на статия от началото на миналия век по повод българската азбука.

"Азбуката е дадена по богоозарение; заради това не могатъ да й се изхвърлятъ известни букви по плътските разсъжденье на учените житейски глави." Това е първото, което ми направи впечатление от изпълнената с божественост статия на в. "Ангелска трибуна" (бр. 93, 1928 г.). В нея авторът се опитва да обясни коя буква какво символизира в християнството, защо двойното "е" символизира Христа и как обединява тези, дето го четат като "я" или като "е". Той защитава тази теза, аз - не.

Сетих се за прочутото Вазово "Българският език", защото първата строфа се е превърнала в най-голямото клише, използвано от патриотите консерватори като китайска стена пред инвазията на чуждиците и уличната реч. "Език свещен на моите деди/език на мъки, стонове вековни..." Сваляме шапки пред патриарха на българската литература, но на клавиатурата ми липсват някои от буквите, на които са писани тези пламенни слова. Както казва Любо Братоев, "все пак сме XXI век".

Днес езикът на хората под 25 силно се влияе не от турския или френския, а от този, който влиза в оборот през ICQ и Skype и най-вече английския, който май се очертава като световен език. Опасно ли е всичко това? Застрашен ли е българският?

Съжалявам, но твърдото упорство, че езикът трябва да се съхранява, е глупав. Езикът трябва да бъде свободен. И на практика това е така. Всеки ден езикът се променя, защото на него говорят хората от днешния, а не от миналия ден. В днешната ми лексика липсва великото "кел файда" (от френски и турски), но ако се наложи да пиша нещо, свързано с бита, мога и да го включа някъде.

Сигурен съм, че и ICQ поколението ще изпадне в положението да се възмущава от бъдещите нови моди и динамики в комуникацията. И така ще е, докато свят светува.

Знам, че звуча леко провокативно. Спорът ме накара да се заровя и да прочета неща, които съм забравил или не съм чел. Ето, не знаех (или съм забравил), че Вазов е написал повест на име "Нора", и се зачетох: хубава повест, хубава жена. Със сигурност си припомних "Чичовци" и искрено се забавлявах на неповторимия език на автора. Описанията, прякорите, словата на българите от турско време - "руйни тонове какъв разкош".

Какво е народът без езика си? Но езикът трябва да пие от изворите на другите езици, защото в крайна сметка живеем на една планета. Ако искаш да напишеш нещо, което да достигне до мнозина, трябва да го кажеш на достъпен език.

Вече рядко се подаряват книги. Но наскоро за рождения си ден получих прекрасна книга - автобиографията на Марк Твен. Цялата съвременна американска литература произхожда от една книга на Марк Твен, наречена "Хъкълбери Фин...", казва Ърнест Хемингуей. Гениалността на великия писател според повечето негови изследователи е (и то е така), че използва за първи път език, близък "до обикновената, простонародна южняшка реч на необразованото население".

Пуристите ми приличат на чиновници, които бранят членове и алинеи, в които не вярват, но защитават като единствен източник на препитание. Красотата на езика не е в нормите, а в богатството на идеи от миналото и в усета към днешното.

Богомил Райнов във великата си книга "Тайната" търси отговор защо едни произведения стават безсмъртни, а други, въпреки богатството на езика си, експериментите, надменното демонстриране на богата лексика, колкото и талантливи - умират за няколко години.

Той дава пример с Флобер, който е работел върху красотата на едно изречение в продължение дни, преливащи в седмица, но в крайна сметка един некадърен преводач от френски на български може да погуби цялата тази седмица главоблъскане. Въпреки това Флобер, преведен дори от некадърник, звучи епохално. Защо? Няма тайна! Или имаш какво да кажеш, или не. Не трябва да имаме комплекси и страхове, че ICQ културата може да убие българския език. Нас може да ни убие единствено глупостта.

Езикът е застрашен, когато липсват просветители. Не мисля, че сега липсват такива, и смятам, че в българската култура никога няма да липсват. О, да - ще има много нови думи, много нови правила, много различен език, но докато има мислещи българи, ще има и хора, които се гордеят да казват "Език свещен...", при това написано на кирилица. Иначе ще сме глупаци да се придвижваме с магаре, когато има мощни машини.