Премиерата на театрално-музикалното представление „Моцарт и Салиери”  снощи  показа на многобройната публиката на „Моцартовите празници” в Правец една изненадващо добра комбинация между театър и музика. Разбира се на първо място за това заслугата е на музиката на Моцарт, но и на чудесните превъплащения на Калин Врачански  и Асен Блатечки. Режисьорката Бина Харалампиева им отрежда ролите на гения  и на завистника.
Равностойни като партньори на сцената, отдадени и вдъхновени Калин Врачански и Асен Блатечки разказаха една история за сблъсъка на обикновения човек /макар и работлив и талантлив/  с Гения. Според трактовката на Бина Харалампиева това е сблъсък на човека с божественото, със самия Бог.


Към приятните изненади в постановката трябва да причислим и музикалния талант на актьора Калин Врачански.
Идеята за тази театрално-музикална симбиоза е на артистичния директор на фестивала Христина Ангелакова.  Режисьорката от „Малък градски театър” Бина Харалампиева я приема, тъй като вече е изкушена след приключението си да постави „Дон Жуан” в Софийската опера.
Сценарият или по-скоро либретото на постановката е дело на диригента Иван Ангелов. Той подбира откъсите от операта на Римски -Корсаков „Моцарт и Салиери”, използва пиесата на Пушкин  и пиесата „Амадеус” на Питър Шафър и разбира се – най-популярните Моцартови творби – „Лакримоза”, „Турски марш”, незавършеният „Реквием”.
Актьорите Врачански и Блатечки са изправени пред предизвикателството на играят на една сцена с професионални оперни певци – Диана Василева, Мариана Попова и Симона Кодева. От своя страна певиците имаха нелека задача да се изяват и като драматични актриси. И всичко това с изпъления на живо заедно с оркестъра и хора на Русенската държавна опера.
Грип, отрова, маниакална депресия - това са някои от версиите за смъртта на гениалния композитор Волфганг Амадеус Моцарт. Немският психиатър Люсиен Кархаузен е преброил общо 140 възможни диагнози. Всички до една - недоказуеми.
На 31 декември 1791 г. берлински вестник съобщава за смъртта на композитора, като излага версията, че е отровен.
Антонио Салиери, който е само с пет години по-голям от Моцарт, е назначен за придворен композитор от император Йосиф ІІ през 1774 г. Той е на 24 години. Когато Моцарт пристига във Виена, Салиери е водещ музикант в австрийската столица, високо ценен от аристократите, фаворит на почитателите на музиката. Салиери пише много и с лекота. И изведнъж се появява някой, който го засенчва напълно. Двамата не правят никакви опити да се разберат. Салиери мрази Моцарт, а той презира придворния композитор.
Години по-късно Салиери е оправдан по обвинението в отровителство. Това се случва през 1997 г. в Милано при необичаен съдебен процес с 200-годишна давност, който не е ясно каква тежест има, след като никой не може са каже точно от какво в крайна сметка е умрял Моцарт. Всичко друго са слухове и интерпретации, в това число и историите за гузната съвест на Салиери, който се опитал да се самоубие, защото нямал сили да си признае за извършеното.
Друга история гласи, че след смъртта на съпруга си Констанца изпратила по-малкия си син да взема уроци при Салиери. Детето го попитало директно той ли е отровил баща му. Тогава Салиери отговорил: „Не го убих, но му отрових живота с интриги”.