Празникът е посветен на тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки


Православната църква отбелязва християнския празник Цветница, наричан още Връбница. Празникът се отбелязва в неделята след Лазаровден, седмица преди Великден и е един от най-хубавите пролетни празници.
Посветен е на тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки. Според евангелските текстове Христос влиза на магаре в Йерусалим, където вярващите го посрещат с клонки от маслина и го прославят като месиански цар.
Предишния ден Христос е върнал към живота мъртвия Лазар и е посрещнат от жителите на Йерусалим като възкресител. Исус Христос доброволно върви стъпка по стъпка към предначертания край на земния си живот.
На службата в храмовете християните държат в ръцете си осветени върбови клонки, които заменят палмовите клонки – вайи, сякаш отново посрещат своя Спасител. Осветяването на върбичките се извършва на всенощното бдение в събота вечер. След богослужението християните отнасят осветените върбови клонки в домовете си за здраве и предпазване от болести и зло.
Вярва се, че осветената върба има предпазна и възпроизвеждаща сила, затова тя се запазва цяла година пред домашната икона.
Народът нарича празника Цветница, Цветна неделя, Вая, Кукленден.
Сутринта над портите на всяка къща се закичват венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и от неплодородие.
Лазарувалите предишния ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб (кукла) и изпълняват обичая „кумичене“.
Венчетата и парчета от хляба се нареждат на дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за „кумица“ и тя повежда моминското хоро към своята къща.
Главно в Североизточна България на този ден се извършват и обреди, свързани с вярването, че на Връбница „разпускат умрелите“, т.е. те излизат от гробовете си и очакват родствениците си да им донесат нещо. Преди изгрев слънце жените отиват на гробища с върбови клонки, плява (или царевични стъбла), кандило и вода. Прекадяват и преливат гробовете на своите родственици. След това забиват клончета от върбата до гробните паметници и с плявата запалват огън.
Въпреки строгия великденски пост, на този ден се разрешава консумирането на риба.
Седмицата, която започва в понеделник след Цветница, се нарича Страстната седмица и е посветена на страданията на Исус Христос, на неговата кръстна смърт и погребение. Цветница е празникът на цветята и на цъфтежа.


Според старите български обичаи имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета – Камелия, Цена, Цено, Цветан, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Лилия, Латинка, Теменуга, Теменужка, Цвета, Цветанка, Цветелина, Ясен, Явор и др.