Започвам този материал с цитати от форумите по повод съобщението от преди 8 години за смъртта на почетния гражданин и златен зет на Етрополе Николай Коев-Кофето:
• Кофето беше невероятен човек. Добрината в неговите очи, тънкият хумор, който влагаше в общуването си с хората, ги караше поне малко да забравят за житейските си несгоди. Той умееше да забавлява хората, да ги обогатява с неговата мъдрост. Той беше феномен и истински самобитен талант. Кофето беше истински приятел и безкрайно скромен човек. Беше доволен и на малкото, което имаше. Не парадираше с нищо. Малко хора могат да се похвалят с орден ''Кирил и Методий''.”
• „Николай Коев бе не просто човек, той е светиня, от която всички ние трябва да се учим. Рядко има вече такива хора. За съжаление много от нас гледат в паницата на другите, но не виждат себе си.Така че, хора, спрете да отразявате грешките на другите, погледнете себе си.”
• „Безгрешни хора няма. Кофето,обаче,имаше онази творческа тръпка, която у малцина можем да открием.Мнозина си мислят, че я притежават, но се самозалъгват.Мнозина смятат, че са творци, а всъщност са волни или неволни плагиати.Други просто си пишат, но никой не ги чете. КОФЕТО не беше от тях.Той притежаваше онази искрица, която, ако успееш да разпалиш, се превръща в пламък. Той не само я разпалваше, но и завладяваше другите с нея.”


Поет-сатирик, художник-карикатурист, музикант, автор на десетки естрадно-сатирични спектакли, скечове , фейлетони и пиеси. Автор на поетичните книги „Обич наречена” и „Командировани думи”. И на книгата на неговия живот „Кинжал зад иконостаса”, с която пресъздава легендата за чешмата на пл. Зольовец – емблемата на Етрополе. В основата на която легенда е и идеята за раждането, организирането и пресъздаване за 19-ти път Празника на Етрополските зетьове.
Такъв беше Николай Коев приживе, а в съзнанието на етрополци ще остане като повече етрополец от много от коренните жители на града ни.
Oнес от 10:00 часа, в началото на  третия ден от празнично Етрополе в
многофункционалната зала на НЧ „Тодор Пеев-1871” присъстващите се докоснаха отново до човека, благодарение на когото Етрополе придобива дори и международна слава със своя празник.
Филмът на Николай Коев, който беше прожектиран, ни върна отново в годините когато този човек отдаваше себе си на Етрополе и етрополската публика.
Завещанието, което ни остави Николай Коеф, "бащата" на празника на етрополските зетьове е: "Запазете този смях, съхранете този празник, пренесете го през времето. Винаги ще има деца и слънце. Винаги ще има мъже и жени, достойни да се родят и да продължат живота".
Срещата-разговор беше открита от Росица Христова – заместник-кмет на Етрополска община. След филма, гостите имаха възможността да споделят своите впечатления от този човек, от „неговото” време.
Преди да завърши срещата,  тя съобщи, че Община Етрополе е получила патент от Министерството на културата и спорта, с който се удостоверява, че Празника на етрополските зетьове е на Етрополе.
И още нещо, презапис от филма е на разположение на всеки, който иска да си го закупи от Историческия музей.