Приветственото слово на заместник-кмета Росица Христова по повод 130-та годишнина от Съединението на Източна Румелия и Княжество България 



УВАЖАЕМИ ГОСТИ, СКЪПИ СЪГРАЖДАНИ, ДАМИ И ГОСПОДА,


Преди 130 години на 6 септември 1885 г. е провъзгласено Съединението на Източна Румелия и Княжество България, едно от най-дръзките и достойни събития в развитието на българската държава.
Съединението беше подготвено от редица събития - от Българското Възраждане, от десетилетната борба за независима българска църква, от вековната борба за съхранение на език, традиции и обичаи, от национално-освободителните борби, довели до Априлската епопея от 1876 г. и Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г.
Датата 6 септември е символ на успех с непреходно значение за историческата съдба на българския народ. Българите дръзко отхвърлят несправедливостта, наложена от Великите сили, която разкъсва един народ с хилядолетна история и култура.
С делото се заемат държавници, дипломати, военачалници, революционери, пълководци, пренебрегнали личните си вражди и разногласия в името на една цел - обединението на България. С много решителност и героизъм те се изправят в защита на каузата на Съединението, изразявайки стремежа и въжделенията на целия народ от двете страни на Балкана. Това е пример за държавническа мъдрост и народно единство, в резултат на което България става икономически, политически и духовно по-силна.
Днешният ден е повод да се гордеем с миналото си, както и да уважим паметта на онези, които направиха възможно българското обединение. Сто и тридесет години по-късно, ние все още помним и никога няма да забравим нашите сънародници, които поеха историческата отговорност за великото българско дело: държавниците Стефан Стамболов и Петко Каравелов, революционерите Захари Стоянов и Иван Андонов, дипломатите Иван Гешов и Илия Цанов, военачалниците Атанас Узунов, Данаил Николаев, Райчо Николов, Атанас Бендерев.
Съединението е защитено достойно от младата българска армия в последвалата Сръбско-българска война през месец ноември 1885 година. В тази война Етрополе дава свидни жертви - редниците Златьо Говедаров и Христо Драгански. Най-големият успех в борбата за утвърждаване на Съединението бе извоюван благодарение на храбростта и себеотрицанието на българския войник, доблестно защитил отечеството си при Сливница, Брезник и Драгоман.
Нека помним и тачим хората, които вложиха ум, воля и жертвоготовност в това свято дело - Съединението. Да бъдем техни достойни следовници в името на едно по-добро бъдеще за България!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!