Тази неделя на 25 октомври точно в 4:00 часа сутринта ще преместим стрелките на часовниците си с час назад и ще преминем към астрономическото часово време. Така в изборния ден утре ще спим с час повече.


По традиция, преминаването от лятно към астрономическо часово време се извършва в последната неделя на октомври в точно определен един и същи час - 04.00 ч. през нощта, за да се осигури безпроблемно синхронизиране на графиците и движението на въздушния и железопътния транспорт.
От 1999 година страната ни следва общоевропейските правила за синхронизация.


Лятното часово време е система за спестяване на разходи за осветление, чрез увеличаване на използването на дневна светлина. При нея официалното време се измества обикновено с един час по-напред от астрономическото време, като остава така за пролетните и летните месеци. С това се цели подсигуряване на по-добро съвпадане на часовете от светлата част на денонощието и активните часове за работа и училище. Идеята за смяна на времето първо хрумва на Бенджамин Франклин. Той пише писмо до редактор на вестник "Парижки журнал" през 1784 г. Той предлага на парижани да стават и да си лягат по-рано.
За пръв път сериозно то е предложено от Уилям Уилет в "Пилеене на дневна светлина", публикувана през 1907 г. Той не успява да убеди британския парламент да го приеме, въпреки наличието на значително лоби.
Идеята за лятно часово време за пръв път се въвежда на практика от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април - 1 октомври 1916 г. Скоро след това във Великобритания са последвали примера, като в началото въвели лятно време от 21 май до 1 октомври 1916 г.
Лятното часово време е въведено в България на 1 април 1979 г. От 1999 г. лятното часово време продължава до четири часа в последната неделя на октомври, когато часовникът се връща с един час назад.


Според много специалисти обаче смяната на времето има негативно влияние върху здравето ни, тъй като промяната разстройва вътрешния ни биологичен часовник.
Установено е, че се нарушава възприятието на човека, свързано с редуването на тъмната и светлата част от денонощието в зависимост от годишния сезон.
Хронобиолозите обясняват, че ритъмът на активност и покой, който естествено следва тялото ни, се определя не от часовника, а от количеството на дневната светлина.
Вътрешният часовник на човека се нагажда към промените в съответствие със сезона спрямо изгрева на слънцето.
Изгревът регулира естествения ритъм на сън и бодърстване и през летните месеци.