В зала „Орханиец” на Исторически музей – Ботевград днес официално бе открита изложбата, посветена на 140 години от рождението на арх. Пенчо Койчев, по чийто проект е построена старата съдебна палата в града, в която днес се помещава музеят. Представена бе и книга за него и неговото творчество.
Доц. д-р арх. Мария Давчева от Институт за изследване на изкуствата към БАН представи в резюме автобиографията на арх. Койчев. Той е бил изключително скромен човек. След като завършва инженерство и архитектура в Белгия, се завръща в България. В родината си той преодолява много трудности и става един от водещите архитекти. Основател е на организации, свързани с архитектурата и изкуството. Арх. Пенчо Койчев е бил приятел с Елин Пелин, Петър Морозов, с Александър Божинов и с други представители на културните среди в България. Те са работели за създаване на съвременния културен облик на страната и в повечето случаи това е ставало без да получават възнаграждения за труда си.


Първите сгради на арх. Койчев са Костницата в Плевен и Пощата в Пазарджик.  Той е участвал в подготовката на конкурсната програма за построяване на съдебната палата в София. На него е било поверено построяването на сградата. Автор е на проекта на съдебната палата в Русе. По негови разработки са построени по-малките съдебни палати в Етрополе, Пещера, Велинград, Трявна, Нови пазар, Първомай, както и северното крило на Народното събрание, двореца в Царска Бистрица, параклиса-мавзолей „Свети Георги” в Плевен и други.


„Неговата архитектура надживява стилове и промени в градската структура и продължава да стои толкова убедително и монументално. Една архитектура е устойчива, когато може да понесе други функции, без да загуби своята цялост, без да загуби своята визия”, подчерта арх. Давчева и даде пример с преустройството на сградата на Районен съд – Ботевград в музей.


Повече за книгата, посветена на арх. Койчев, разказа доц. д-р Емануел Мутафов – директор на Института за изследване на изкуствата към БАН. Книгата е резултат от сътрудничеството между Института, Висшето строително училище „Любен Каравелов”, Камарата на архитектите и Съюза на архитектите в България. Тя съдържа богат снимков материал и документи от личния архив на арх. Койчев, и разказ на неговата внучка. Съдържа още записки и фотоси от архивите на музеите в Пазарджик, Русе, Плевен и други. В книгата са разкрити нови гледни точки към проектите на арх. Койчев в областта на жилищното строителство, разгледани са детайлите, по които той е работил, показани са събраните данни за някои по-важни негови обекти. Голяма част от използваните в книгата графични материали не са публикувани до момента.


„Ще спечелите, ако научите повече за личността на арх. Пенчо Койчев. Знанието за него ще Ви върне носталгично в едни времена на съзидание в България, когато е било въпрос на чест да учиш на Запад и да се завърнеш, за да допринасяш за развитието на страната си”, каза в заключение доц. д-р Емануел Мутафов.


Сред гостите в залата бе и третият координатор на юбилейното честване – доц. д-р арх. Стела Ташева.  Тя и нейните колеги получиха поздравителен адрес от директора на Историческия музей Тодорка Коцева. Г-жа Коцева подари на гостите по един албум на Ботевград и им благодари за това, че са приели поканата да гостуват в нашия град. „По този начин направихте нас и многобройните ни посетители част от този забележителен юбилей”, каза директорът на музея. От своя страна доц. Мутафов дари книги на музея. Те са издадени от Института за изследване на изкуствата към БАН.    


Освен към ръководството на музея, координаторите на юбилейното честване отправиха благодарности и към други наши съграждани, също оказали съдействие за осъществяване на изложбата. Това са арх. Весела Маркова и инж. Генка Енева.


Изложбата ще гостува в Исторически музей – Ботевград в рамките на един месец. Организаторите изразиха надежда, че повече хора ще проявят интерес към нея. С тази изложба Исторически музей – Ботевград отбелязва и 85 години от построяването на старата съдебна палата, в която днес се съхранява богатото културно-историческо наследство на нашия край.