Наистина има хора, за които не трябва да се сещаме само по повод на някакви празници или годишнини. Защото те са вплетени в историята на селището, в което са живели и са поредицата от хора и събития, които определят и днешното ни време.
Такава личност за Лопян е и Станчо поп Николов. Поводът за този материал са думите, казани от Пейо Пеев в черковния храм по повод двойния празник на селото, за който вече писахме.
„Да си спомним името на Станчо поп Николов – каза Пейо Пеев – една личност с ненадминати заслуги за селото.
Инициатор и организатор за построяването на черковната сграда през 1862 година.
Инициатор  е и за поставяне на началото на просветната дейност през 1861 година и тази на читалището през 1898 година в Лопян.
Приятел и сподвижник на Васил Левски, който е идвал в неговия дом и там е основал Лопенския революционен комитет в 1870 година. Впоследствие, като негов председател, е заточен в Диарбекир. Завърнал се е в селото след Освобождението на страната ни от турско робство. На път за Родината е минал през Божия гроб в Йерусалим. От там се завръща като хаджия и поставя началото на днешния Хаджийски род в Лопян.”
Погребан е в черковния двор, където по християнските канони са погребвани видни личности с принос за селището и за християнското учение и христовата вяра.
На снимката, гробът с надгробния паметник на Станчо поп Николов.