Цветница е празникът на цветята и на цъфтежа.


Според старите български обичаи имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета – Камелия, Цена, Цено, Цветан, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Лилия, Латинка, Теменуга, Теменужка, Цвета, Цветанка, Цветелина, Ясен, Явор и др.


Празникът, наричан още Връбница, се отбелязва в неделята след Лазаровден, седмица преди Великден и е един от най-хубавите пролетни празници.
Посветен е на тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки.
Той е бил смятан за Син Божи, след като на предния ден е върнал от мъртвите Лазар, брата на Марта и Мария.


На днешния празник вярващите носят в ръце клонки - в Европа маслинови, лаврови, върбови, от зеленика, розмарин или стилизирани палмови листа, както и пролетни цветя.
На службата в храмовете християните държат в ръцете си осветени върбови клонки, които заменят палмовите клонки – вайи, сякаш отново посрещат своя Спасител.
Осветяването на върбичките се извършва на всенощното бдение в събота вечер.
След богослужението християните отнасят осветените върбови клонки в домовете си за здраве и предпазване от болести и зло.
Вярва се, че осветената върба има предпазна и възпроизвеждаща сила,  затова тя се запазва цяла година пред домашната икона.
Сутринта над портите на всяка къща се закичват венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и от неплодородие.


Лазарувалите предишния ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб (кукла) и изпълняват обичая "кумичене".
Венчетата и парчета от хляба се нареждат на дъсчица и се пускат по течението.
Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за "кумица" и тя повежда моминското хоро към своята къща.


Въпреки строгия великденски пост, на този ден се разрешава консумирането на риба.


Седмицата, която започва в понеделник след Цветница, се нарича Страстната седмица и е посветена на страданията на Исус Христос, на неговата кръстна смърт и погребение.