Днес честваме 131 години от Съединението на България. На 6 септември 1885 г. хиляди българи, живеещи на изкуствено разделена територия, се обединяват и заживяват заедно вече не само духом, но и без географско разделение да стои помежду им.


Това е една забележителна дата в историята на страната. След Берлинския конгрес от 1878 г. България е разделена на Княжество България и Източна Румелия. Останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи.
Тази забележителна дата отбелязаха днес и жителите на Етрополе.
Тържеството започна в 10:30 часа преди обяд с изпълнение на Младежки духов оркестър към читалището.
Под звуците на „Мила, Родино” беше издигнат Националния флаг на РБългария.
И отново венци и цветя пред Паметника на загиналите във войните етрополци бяха поднесени от името кмета на Община Етрополе и председателя на Общинския съвет, Коалиция „Етрополе”, Общински съвет на БСП, ПП ГЕРБ, Съюза на офицерите и сержантите от резерва и запаса,  Елаците –Мед  АД, Геотехмин ООД, Историческия музея, РК "Традиция", Алианс „Български командоси”, РПК Етрополе, СУ "Христо Ясенов", ПГ "Тодор Пеев", ОУ „Христо Ботев" гр.Етрополе, Сдружение на диабетиците, Клуба на пенсионера, Български антифашистки съюз-Етрополе.
В своето слово Таня Денова припомни моменти от онези повратни за България години, когато тогавашните българи промениха решението на великите сили да разделят страната ни.
 
Нека отново да си припоним за тогавашните събития:
Така през 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет, който трябва да осъществи обединението на Княжеството с Източна Румелия. За да се координира работата с местното население, се учредяват и комитетите "Съединение".
През февруари 1885 г. начело на комитета застава Захари Стоянов, който подкрепя идеята Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг. Ролята на българския княз в този момент е решаваща, защото ако той, в качеството си на лоялен васал на Османската империя, откаже да признае акта на Съединението въпреки силната народна воля, начинанието губи смисъл и било обречено на неуспех.
На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики и майор Данаил Николаев. Арестуван е областният управител на Източна Румелия - Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.
Два дни по-късно Батенберг с нарочен манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България д-р Странски.
След продължителна дипломатическа борба на Цариградската посланическа конференция Съединението получава признание с подписването през 1886 г. на Българо-турска спогодба.
Във времето след този радостен за целия народ ден обаче идва предизвикателството Съединението да бъде опазено и защитено. Редица общественици и революционери дават живота си за тази национална кауза, родила се и живяла години наред в умовете и сърцата на българите, разделени несправедливо от Великите сили.
Фактът, че днес празнуваме 131-ата годишнина от националното Съединение, доказва и девиза, че именно "Съединението прави силата".
И днес актуални остават поуките от този изстрадан, но тържествен акт за България, а именно, че обединен около една кауза и една цел, превърнати в години бленувано желание, българският народ е силен и в състояние да постигне всичко.
Денят е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.
Честит празник!