Годината е 1943, на 31 декември вместо звън на новогодишните наздравици,   проехтяват смъртоносните изстрели. И запечатват завинаги техните имена върху белокаменната плоча на паметника в м. Арабаконак: Александър Симеонов Спасов, Георги Михайлов Григоров, Дончо Симеонов Тепавичаров, Марийка Иванова Гаврилова, Марко Проданов Ганчев, Никола Михайлов Николов, Никола Петков Цановски, Цвятко Янков Станчев, Григор Петков Гошев, Цветан Петков Пацов, Марин Гергов Воденичаров, Мико Лаков Тошев, Вутьо Лаков Тошев, Цако Гергов Цаков, Семко Михов Семков, Никола Цеков Върбанов и Михаил Иванов Лазаров. Убити без съд и присъда. И вместо на забрава ги обричат на безсмъртие.
След разстрела половината от телата на избитите са  заровени набързо на лобното им място, а останалите откарани в Ботевград. Убийците разпространяват версията, че по пътя за София конвоят от военни камиони е нападнате от „шумкарите”. Убитите при престрелката са закарани в Ботевград, а другите „са хванали шумата”.



Днес, 30 декември 2016 г., ден преди да се навършат 73 години от зловещото убийство, ръководствата на БСП и БАС от Ботевград, Правец и Етрополе организираха възпоменателен митинг. Присъстваха председатели  и представители на ръководствата, членове и симпатизанти на тези организации от трите общини, както и някои от близките на загиналите.
Събитията от онези години припомни председателят на ръководството на БАС в Етрополе Чавдар Крачунов.
След едноминутно мълчание под траурните звуци на духовия оркестър на Ботевград, пред паметника бяха поставени венци и цветя на признателност пред подвига на загиналите в борбата срещу фашизма в тогавашната Ботевградска околия.