На 18 януари българската православна църква почита паметта на св. Атанасий Велики
 
Имен ден имат всички, които носят неговото име. От старогръцки "Атанасиос" означава "безсмъртен".


Празникът има антипод - Летен Атанасовден, който се отбелязва на 5 юли.


В народните вярвания свети Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете


Счита се, че от този ден нататък зимата започва да си отива.


Свети Атанас се смята за брат на св. Антон, двамата са представени в преданията като ковачи. Затова Атанасовден, както и Антоновден, се почитат като патронни празници на ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празници за умилостивяване на чумата.


На места двата дни на светците са част от общ празник, наричан "сладки и медени"


Вярвало се, че на Атанасовден се ражда чумата, затова жените правели медени питки и раздавали, за да я омилостивят. Характерно е и направата на питки във формата на куче, тъй като се смята, че чумата най-много се бои от кучета.


В миналото, на Атанасовден хората проверявали запасите от храна и дърва, за да знаят ще стигне ли до пролетта, ако нямали, се запасявали. Вярвали, че от днес денят нараства "колкото скача 3-годишен елен".


Жените спазват същите забрани, които са характерни и за Антоновден.


Трапезата на днешния празник трябва да включва питка с мед, пълнена кокошка, пиле с ориз, свинско с бамя.