„За песента и любовта няма  граници”. Това го показаха изпълнителките от фолклорна група „Хюгкют” - град Керава от далечна Финландия. Доведе ги певицата от групата  Анна Дантчев. Нейните корени са от етрополския род Данчеви. Приятелството й с ръководителката на ВФГ „Димана” - Диляна Гоцева е провокирало това посещение.
Макар и само за има-няма една седмица гостуване в Етрополе, финландките оставиха след себе си много неща, само за 3 дни научиха четири типично етрополски песни.
Само за 3 дни двете групи спретнаха съвместен фолклорен концерт с български и финландски народни песни и обичаи. Само дето дойдоха много малко хора да ги чуят.
Концертът беше снощи в малкия салон на читалището, но за съжаление, както казах, малцина бяха посетителите. Въпреки това, гостенките пяха като за пред препълен салон. Правеха го с безгранично удоволствие и страст, като се наслаждаваха на изпълнението си.
В основата на тяхното изпълнение е ритуалът „оплакване”. Както в нашето минало, днес във Финландия има оплаквачки, които присъстват на всяко погребение. Точно този момент от програмата разстърси из основи присъстващите. 
Останалите песни бяха от по-бодър жизненоутвърждаващ елемент: за любов, радост, житейски емоции и преживявания.
Последва съвместното изпълнение на двете групи на български и финландски песни.
Когато запяха българските песни „Чичовете конье”, „Мале, ума, мале”, „Гаврил Данка преговаря” и „Какво ми се чуе, нане”, се получи такъв синхрон, хармония и прекрасно звучене, като да са репетирали и пеели заедно поне една година.
Анна Дантчев изпълни със сълзи на очи „Лале ли си, зюмбюл ли си” и „Даньова мама думаше”. На чист български език, все пак кръвта вода не става.
След договорката тази да не е последната им среща, а да се превърне в едно партньорство и за в бъдеще, последваха съвместни групови и индивидуални снимки за спомен.


След края на концерта наш представител се среща с „виновничката” за този концерт Анна Дантчев. Ето какво сподели тя за читателите на сайта:
Аз съм Анна Дантчев от Финландия. Баща ми е роден в Етрополе. Христо Данчев се казва. Накога семейството ни е живяло в София и Пловдив, а сега са във Финландия. Във Финландия са от 1960 година. Майка ми е финладка. Баща ми е професионален музикант и преподавател по музика във Финландия.
Етрополе за мен е като „в къщи” и тук съм като у дома. Не съм идвала много пъти в Етрополе. Първия път бяхме с баща ми, майка ми, дядо ми и баба ми. Тогава съм била на 5 или 6 години. Преди три години дойдохме отново, полови година след като почина баба ми. Тя и дядо ми живееха в Пловдив.
Това нейно посещение провокира у нея желанието да потърси корените си.
Семейството ни има в Етрополе място /парцел-б.м./.
Тогава дойдох с моето семейство, имам мъж и две деца. Когато видях Етрополе, разбрах, че това е моята къща.
Етрополе ми харесва много. Тука е тихо, спокойно и чисто, затова се чувствам много добре. Бях в музея, в църквата „Св.Георги”, бях в Общината. Търсех информация за корените си, кога е починала прабаба ми. За нея се интересувам, защото от нея съм чувала легендите за Етрополе. Тя е била оплаквачка. Във Финландия това се практикува и сега, затова се интересувам от това нещо.
На въпроса, как са достигнали до идеята да дойдат в Етрополе сподели: Ние сме приятелки с диригентката на нашата група Сирка Тошоне. Тя е диригент на хор „Хюгкют” от град Кирава, близо до Хелзинки.
Когато споделя с нея, че като българка е идвала вече в Етрополе, това провокира желанието им да учат български песни.
Аз се познавам с Диляна от преди и така се роди идеята да бъдем тези дни в Етрополе.
При разговора сподели, че е от фамилията Данчеви, Бохорови и Воловарови.
Баба ми беше Воловарова. От дядо ми съм чувала, че имаме семейно имение от Бохорови. Срещнах се с някои от Бохоровите. Воловарови май вече ги няма.
Разделихме се с пожеланието за нови срещи в Етрополе.