От днес, 13 юни 2017 година, може да се счита, че оръдието пред Историческия музей в Етрополе е на същото си място, отремонтирано и пребоядисано. Като артефакт от Освободителната война, това оръдие напомня на поколенията, че и Етрополе е със свой дял във войната.
Някои го смятат за копие на тогавашните оръдия, за други е автентично и вероятно е прекосило Балкана при връх Баба над Етрополе.
Каквато и да е истината, то е част от облика на Етрополе, допълва интериора около музея и се разглежда с интерес не само от гостите на града.
С времето дървените части изгниха и то се „килна” на едната си страна. Така престоя няколко години. Най-вероятно поради това, че от някогашните коларо-железари вече няма и помен.
Може би само в Лопян да са останали потомци на някогашните занаятчии. За другите села от общината не мога да кажа, но за Лопян е така. Един от тях е и Лъчезар Христов Лазаров. Назад във времето почти всички мъже от неговата фамилия са упражнявали този занаят. И бяха истински майстори. С времето си отидоха, но оставиха у своите потомци обичта към занаята, техния майсторлък и желание да го поддържат при днешните условия на живот.
Баща му Христо Лазаров е превърнал своя дом в Лопян в Етнографски музей. Възстановил е почти всички занаяти, които бяха ежедневие на някогашните жители.
При един разговор с Лъчезар и с баща му, те изразиха готовност да възстановят оръдието в първоначалния му вид. След това последва разговор с директорката на музея Наталия Савова и двамата с Лъчезар прегърнаха тази идея. В интерес на истината самият той е проявявал готовност през годините да го направи, докато оръдието се беше почти разрушило.
Днес заварих Лъчезар Христов Лазаров да боядисва готовото оръдие. В същия зелен цвят, какъвто го знаят етрополци. Подбора и приготвянето на боята са извършили двамата с Иван Пантев от РК "Традиция". Последният е участвал и в предварителната подготовка на оръдието за ремонта.
Макар основната работа на Лъчезар да не е като на неговите деди, с помощта на баща си предадоха напълно автентичен вид на една исорическа реликва.
Лъчезар е общински съветник от листата на БСП, не по-малко етрополец от кореняците етрополци. Показа го и с това си действие.
При разговора ни потвърди, за кой ли път, че за работата си няма да вземе нито лев. При това всички материали: главини, спици, болтове са негови, та дори и боята е закупил със свои средства.
Според вещ човек в този занаят, за материалите, заедно с работата и вложения майсторлък, друг на негово място би поискал от общината не по-малко от 500 лева. А Лъчезар го направи даром.
Разбирам, че някои ще го похвалят, други ще го нарекат „групак”, но той си стои твърдо на думата - заради хората: днешните и бъдещите, които ще дойдат след нас.  
Текст и снимки: Христо Христов