Днес се навършват 90 години от изграждането на Паметника на загиналите във войните етрополци в центъра на Етрополе.
В приветственото си слово, по повод Празника на Етрополе -  Петровден, председателят на земляческото Сдружение на живеещите в София етрополци „Тодор Пеев”, което е  правоприемник на Етрополската културно-просветна дружба в София   Павел Бончен припомни историята около създаването на паметника.


Словото качваме с незначителки съкращения:
Днес сме участници в едно знаменателно събитие. Точно днес, на връх деня на Светите Апостоли Петър и Павел, се навършиха деветдесет години от официалното откриване на Войнишкия паметник в Етрополе!
Девет десетилетия в малко Етрополе се издига един от най-величествените военни паметници на България. Един уникален за времето си монумент, издигнат в памет на стотиците етрополци, загинали за Отечеството през един 50-годишен период - в четите на Хаджи Димитър, Стефан Караджа и Христо Ботев, в Освободителната Руско-турска война 1877-1978, Сръбско- българската, двете Балкански и Първата световна войни.
Така нашият град и общината спечелиха едно трагично първенство за относително най-много жертви в борбите и войните за национално освобождение и обединение. Печално, но и велико първенство.
Паметникът се превърна в най-големия Символ и Светиня за Етрополе и цялата община, а денят на официалното му откриване в официален празник на града, като безспорно най- важното събитие от новата му история!
Военният монумент остана в историята и като най-ценното дело на Етрополската културно-просветна Дружба в София.
Земляческото ни сдружение в София е първото по рода си в страната. Наследник е на младежкото сдружение на етрополците в София - „Съединение”, учредено буквално в последните дни на XIX век.
Делото на Етрополската дружба е една поучителна история за етрополските будители, за ролята и значението на гражданските организации и гражданското общество.
Етрополската дружба в София има неоценими заслуги и принос в икономическото, социално и културно развитие на нашия град и общината.
Сдружението изпълнява успешно десетки проекти в полза на общината и гражданите. Своеобразният връх в неговото дело е изграждането на Войнишкия паметник в града, в сътрудничество с общинските управи и цялото местното население в един продължителен период!
Идеята за издигане на подобен паметник е от края на Междусъюзническата война. Но решение за издигане на паметника е взето едва в началото на 1922 г., от Настоятелството на Дружбата с председател Иван Даскалов.
По-късно подготовката и самото строителство се извършват по време на Настоятелството с председател Александър Тацов.
Още през 1922 г. се учредява фонд за строителството на Паметника, а сумите от дарения, вечеринки, лотарии, сказки и др. прояви, само за няколко години достигат внушителните 430 000 лева, а дарителите са  близо 400!
Каменоделецът Атанас Ботушаров изработва гранитните части на паметника, с материал от находището в района на с. Владая.
Моделът на фигурата на Незнайния войн с пушка при нозе е дело на арх. Киселинчев, а отливката е извършена в леярната на фирма „Георги Котев, Деянов и сие”. Медта буквално е събирана от врата на врата от цялото местно население.
Всички проекти, изработените части на паметника и отливката на Незнайни войн, са приемани от специални комисии, назначени от Настоятелството.
През 1926 година, внезапно пламва фурната на Бончо Никовски на Житни пазар, където общината има намерение да построи Паметника, но разрушаването се бави. Слуховете обвиняват за палежа Николай Матеев - от 3-членната градска управа и Григор Тунджов - общински агент. (Едва края на 1927 г., след като вече Паметникът е факт от една година, двамата са арестувани и изпратени по етапен ред в столицата. В крайна сметка са освободени, без да им е повдигнато обвинение - с помощта на ръководството на дружбата, към която се обръща кметът М. Кунов, с молба за съдействие.)
Пожарът ускорява разчистването на площада и строителните работи могат да започнат. Основите на паметника са изкопани и на 13 юни 1926 година (ст. ст). тържествено е положен основният камък на строежа, заедно с Акт-послание към бъдещите поколения. Ученичката Радка Матеева изпълнява стихотворението „Те няма да се върнат”, добре познато на по-възрастните етрополци.
През август с.г. Настоятелството на Етрополската дружба възлага на своя член Иван Гроздев окончателното построяване на Паметника на място, след като частите на Паметника и скулптурата на Незнайния вой са готови.
Дружбата и местната власт имат постоянни финансови проблеми при разплащане на строителните и монтажните дейности. Общината е затруднена и при осигуряване на работна ръка, защото е активен селскостопански сезон. Това забавя строителството и планираното тържествено откриване на Паметника още през същата година.
Въпреки трудностите и проблемите, през октомври 1926 г., Паметникът окончателно е завършен и се издига величествено на разчистения централен площад!
Общото събрание на Дружбата решава освещаването и тържественото му откриване да стане на връх Петровден 1927 г. - деня на апостолите Петър и Павел - по общо решение на етрополското гражданство и предложение на общинската управа.
Дружбата, местната власт и гражданските организации създават отлична организация по тържественото откриване.
Настоятелството на Етрополската Дружба прави постъпки, нейна делегация да бъде приета в Двореца. Целта е Н.В. цар Борис III, лично да открие монумента. В делегацията са включени Почетният председател на дружбата Иван Рогачев, действащият председател Александър Тацов, Васил Вълков - подпредседател и народният представител Борис Панчев.
На 9 юли точно в 5 часа след пладне, делегацията е приета най-радушно в Червения салон на двореца лично от Н.В. цар Борис III, който приема поканата с благодарност.
Така, в тържествена обстановка, Паметникът е отрит от Н. В. ЦАР БОРИС III, на връх Петровден 1927 г. Чест, оказвана на малко общини и селища в България!
Още на 15 септември същата година, Настоятелството бърза да учреди - забележете ! - специален фонд за поддържане на паметника, издигнат само година преди това! Фонд, който се управлява от специална комисия, начело с кмета на общината!
През 1964 година е извършен непростим грях ... Паметникът е демонтиран и „заточен” в северния край на града! Решението е взето от местните партийно ръководство на града и общината. Даже височината на новоизградения пиедестал е намалена наполовина в сравнение с оригинала! Не е монтирана задната плоча върху пиедестала, на която има само надпис, че Паметникът е построен по времето на царуването Н.В. цар Борис III ... ?!
Четири десетилетия по-късно - на 7 декември 2003 г., Паметникът отново е на Централния плщад на града - само на метри от историческото му място. Строежът е дело на Гражданския Комитет за връщане Паметника на загиналите обратно в центъра на Етрополе.
 След две години активни усилия и борба, само за три седмици, паметникът е демонтиран ипочистен, изградена е нова площадка, нов пиедестал с оригиналната височина и паметникът е монтиран, ден преди да завали първия сняг. А Войникът отново е в Центъра на нашия град, където ни го завещаха нашите деди. Това е една малка крачка на Гражданското общество в България, но много голяма за Етрополе ...
В началото на 2004 г. година монументът беше тържествено открит, лично от сина на Цар Борис III и Министър-председател на Република България - Симеон Кобурготски.
Този успешен проект на Гражданското ни общество е благодарение и на значителната финансова и активна техническа помощ от страна на Фонд „1300 години България”,
Министерство на отбраната, „Елаците мед”, на много фирми и организации в града и стотици етрополци , включително и на новото общинско ръководство.
След две години търсене, липсващата плоча от Паметника е намерена от членове на Гражданския комитет и монтирана обратно.
Бог да прости починалите, едни от. най-активните членове на Гражданския комитет: семейство на  Павел и Славка Дивчеви  и Точка Бончева.
На Паметника са изписани имената на 214 загинали от Етрополе, Равна и Лъга. Т.е. оставаха неизвестни имената на около 100 души.! Още по време на строежа на паметника, етрополци предвидливо са оставили две празни плочи на пиедестала, за тази цел.
На базата на сравнителен анализ на данните от паметника и тези в общински списъци от 30-те години на м. век и публикуваните през последните три години от Държавна агенция „Архив” информация за загиналите във войните до 1918 г., са установени имената на още 70 от загиналите от Етрополе, Равна и Лъга. Част от техните имена са изписани на войнишките паметници в Равна и/или Лъга, други фигурират само в някои от списъците от 30-те години или в тези на ДА „Архиви” за Балканските войни и ПСВ.
Така вече знаем имената на 284 загинали от нашия район. Търсенето на останалите 30-тина ще продължи, за което много разчитаме, както и досега, на етрополските граждани и общинската администрация.
Наш дълг е в непродължителен срок да се осигури изписването по подходящ начин на допълнително установените имена - дълг и към загиналите, и към техните наследници.
Уверени сме, че при необходимост, етрополците отново ще подкрепим финансово подобен проект на общинската администрация.
След словото, Павел Бончев измоли присъстващите на площада да му разрешат да поднесе първия букет цветя пред Паметника на загиналите във войните етрополци.