Ако приемем, че съвременният футбол е комбинация между спорт и бизнес, то размяната на футболисти, "облечена" в трансферен процес, би трябвало да е нещо съвсем нормално. Днес имаме безспорни звезди, превърнали се в идоли на малки и големи, носещи на гърба си не само славата, но и отговорността на звездния статут. Преди да се родят днешните звезди обаче, са изгрели имената на техните предшественици, сред които е и големият Пеле.


 


"Пеле: Раждането на една легенда" съвсем съзнателно е създаден с идеята не да представя суха статистика, а под формата на приказка за големи да опише любопитния път на Пеле от бедното градче Треш Корасоинш до световното първенство в Швеция през 1958 г. Именно на този форум светът разбира, че футболът има нова звезда, макар и само на 17 години.


Приказен подход


 


Едно от безспорно любопитните неща в "Пеле: Раждането на една легенда" е опитът на режисьорите Джеф и Майкъл Зимбалист да представят максимално точно фактите от биографията на футболиста. И за да не се загубят в сляпо следване на хронологията, двамата са избрали леко "приказен" подход, чрез който да водят зрителите през различните житейски перипетии, през които преминава легендарният футболист. А те не са никак малко.


Малкият Едсон Аранчис до Насименто и семейството му живеят много бедно. Майка му е прислужница, а баща му, след като спира с професионалния футбол поради контузия, чисти тоалетни. Въпреки нелекия си живот, малкото момче поддържа духа си с игра на футбол.


 


Във филма именно тези детски игри са представени с приказен похват - малчуганите ритат топка, направена от парцали и чорапи, тичат из града, прехвърлят "препятствия" като хора, локви, сгради. Те не просто ритат, те танцуват, те играят "джинга", а това е стилът, който тогава бразилските футболисти упражняват със завидна лекота.


 


Да играеш "джинга"


 


След загубата на Бразилия от Уругвай на световното първенство през 1950 г., бразилските фенове са съсипани, а някои дори достигат до крайност и се самоубиват. Надига се негативна вълна към тогавашния отбор, екипите им са обявени за "непатриотични", а при всеки следващ мач срещу Уругвай до ден днешен се говори със страх и суеверие.


След въпросната загуба на стила "джинга" не се гледа с добро око, защото се смята, че бразилците са загубили, именно защото са играли по този "немодерен" начин. Абсолютен исторически факт е, че след тази загуба малкият Пеле си обещава един ден да спечели световната купа и да прослави отново Бразилия.


 


Защо Пеле е Пеле


 


Едно от най-важните и неизбежни неща, застъпени сериозно в "Пеле: Раждането на една легенда", е историята на прякора. Днес всички знаем кой е той, но знаем ли защо го наричаме така?


Историята е колкото тъжна, толкова и важна. Когато в бедното градче, където живее семейството на Едсон Аранчис до Насименто, се организира аматьорски турнир, дечурлигата се събират на отбори. Пеле и съотборниците му дори нямат обувки, с които да ритат, затова и получават подигравки от богатите бели деца, както и име на отбора "Босоногите".


 


Богаташчетата започват да наричат малкия Едсон Пеле заради Биле, който тогава е вратар на отбора Васко да Гама. В началото Едсон не иска да бъде наричан така, защото се чувства обиден и унизен, но с времето разбира, че прякорът му е важен и за него, и за неговата държава.


 


Играта на режисьора


 


Постижение на режисьорите на филма е акцентирането върху стила "джинга". Ако днес любителите на футбола виждат красота и екзотичност в този начин на игра, тогава стилът е низвергнат. Пеле обаче не умее да играе по друг начин. Цялото му същество е "джинга" и именно защото е толкова добър в него, в крайна сметка треньорите и феновете разбират, че трябва да го приемат обратно, за да видят Бразилия отново на футболния връх.


В "Пеле: Раждането на една легенда" се появяват и документални кадри, с които режисьорите напомнят, че филмът не е художествена измислица, макар и визуално да прилича на такава. А онези от вас, които внимателно гледат, със сигурност ще забележат и истинския Пеле - "случаен човек" в един от ключовите епизоди.


 


Силата на филма е в начина, по който е показана красотата на футбола. И в страстта, която тръгва от топката, преминава през тялото на футболиста и се влива в сърцата на феновете.


 


Категоричното доказателство е фактът, че преди мача на българския национален отбор по футбол срещу Швеция, на отбора бе показан филмът "Пеле: Раждането на една легенда".


 


След края на прожекцията старши треньорът Петър Хубчев казва: "Гледаме филма в точния момент. Вписа се отлично в настройката за предстоящия мач. От утре сменяме тактиката и почваме джинга."


Е, победихме Швеция за първи път от 50 години, така че явно филмът си е свършил работата.