Можете да го видите на втория етаж в СУ „Христо Ясенов”. Създаден по идея и по под прякото ръководство на педагогическия съветник в училището Петя Цекова. С идеята си „запалила” Първолета Миланова, Ралица Василева, Наталия Дочева, Николина Червенякова, ученици от проект „Твоя час”, група „Под слънцето всички сме равни” с ръководител Ралица Василева.
Помагал кой с каквото можел и с подарените традционни за българското семейство прибори и пособия подредили чуден кът, който нарекли „Топлина от миналото”. В основата на идеята е българската черга, за която говори с думи на благодарност към запазената във вековете българщина Николина Червенякова.
Присъствалите на тържеството, по повод откриването на къта, бяха посрещнати по стародавен български обичая – с хляба, солта и меда на българина. И чаша червено вино.
Откри го Петя Цекова: „Нашият училищен кът „Топлина от миналото“ - кът, който пренася във времето трудолюбието на българката, топлината на огнището и преклонението пред слънчевия светлик, народните ни приказки, поверия и традиции, древното познание за космическите сили и тяхното влияние върху нас.
Място, което ни позволява да се потопим в топлата утроба на стародавното, непреходното, идещото от векове и хилядолетия послание на българския дух и бъдното. Да опънем по една черга ей така, насред делника и работното време и да се потопим в магията на българското и Коледата.”
Николина Червенякова за бъларската черга: 
„БЪЛГАРСКАТА ЧЕРГА Е ЕДН А ОСОБЕНА СМЕС ОТ ЕМОЦИЯ И
ИСТОРИЯ.
Тя е свещен текст, диаграма на нашата съвест и родолюбие.
Чергата е пътека и стълба едновременно, крило към небето.
Тя е дискета на миналото, настоящето и бъдещето на народа и същевременно плат ,
който е поглъщал стъпките на десетки поколения.
Чергата е едновременно битова и космическа вещ.
Ивиците в нея не са случайни - това са периоди в развитието на цивилизацията.
/ Затова е толкова ценена и по световните форуми./
Чергата е символ, а езикът на чергата е универсален.
В нея е втъкана българската сила
Чергата е шарена съдба от много съдби.
Чергата е мост към самоуважението на българина.
В чергата има музика.
Чергило фантастично и обикновено, до съвършенство неизменно и неповторимо:
Като изгрев на слънцето 
Като вик в тъмното
Като вик срещу сивото
Като стон от раждане 
Като етап от живота 
Като нещо което ще продължи....”
Всички взеха участие в сценария ,кото всеки един от тях прочете по един ред от цялостно съдържание, утвърждаващо българщината и българското, запазено за поколенията през хилядолетията от създаването на България до днес и за идващите след нас. 
Накрая – с една патриотична песен, която всеки българин запява при определени случаи „Къде и да одиш, къде и скиташ...” участниците се хванаха на непреходното чисто българско хоро.