Богоявленският ритуал по изваждане на кръста бе изпълнен в местността Зелин – срещу манастира „Рождество на Пресвета Богородица”. След празничната служба в параклиса на Светата обител, архиерейският наместник отец Борис отслужи водосвет за здраве на брега на реката. Последва хвърляне на кръста от моста. За да извадят Божия знак, в реката влязоха седем мъже и 10-годишно момче, но не успяха да намерят кръста в мътните води. Търсенето продължи близо час. За радост на всички присъстващи то се увенча с успех. Заслугата за това е на 37-годишния Борис Комитски от Ботевград.


И тази година ритуалът премина спокойно, нямаше спречквания и побоища, както в минали години, когато общината даваше парична награда на извадилия кръста. От 2016 год. година тази практика бе прекратена. Но пък според народното поверие за този ден, мъжът, преборил се за кръста, ще бъде здрав през цялата година. От сърце отправяме това пожелание към Борис Комитски. От своя страна той също пожела здраве, спорна и щедра година на жителите на Ботевград.


Борис Комитски не за първи път участва в Богоявленския ритуал. Миналата година също се хвърли за кръста, но не успя да се пребори за него.


10-годишното момче, което днес влезе в студената вода наравно с мъжете, е син на Борис и носи неговото име.   


Сред присъстващите на ритуала бе и кметът Иван Гавалюгов. 


„В петнадесетата година от царуването на Тиберий (14-37 г. сл. Р. Хр.), в Йорданската пустиня проповядвал св. Йоан Кръстител, наречен още Предтеча - последният старозаветен пророк, който възвестявал, че се приближава Царството небесно, че дългоочакваният Месия идва, и че е нужно покаяние. Онези, които се каели и изповядвали греховете си, били кръщавани в река Йордан.


Преди да започне Своята обществена проповед, Господ Иисус Христос също отишъл да се кръсти от св. Йоан Кръстител. Според евангелието Спасителят тогава бил на около тридесет години (Лук. 3:23), а според традицията това станало на 6 януари.


В спомен на това събитие Църквата установява празника Кръщение Господне или Богоявление.


Първоначално този празник бил посветен въобще на явяванията на Божия Син на земята, при които по особен начин се открива Неговата божествена природа. Такива са: Неговото раждане, поклонението на тримата източни мъдреци, кръщението в р. Йордан с богоявлението и чудесата, при които особено проличава Неговата божествена мощ, особено чудото в Кана Галилейска и чудото с нахранването на петте хиляди души с пет хляба и две риби. Ето защо за означаване на този празник първоначално било използвано множествено число ¬ Богоявления.


Празникът бил наричал още и ден на просветлението, защото в древност оглашените се кръщавали масово в нощта на празника. Кръщението наричали също светлина, а кръстените - просветени”, пише pravoslavieto.com.