Най-старата сграда на килийно училище в Ботевградска община се намира в село Боженица. То е разположено на 20 км северно от Ботевград. Неговото име е пряко свързано с крепостта “Боженишки Урвич” – последната твърдина на Втората българска държава срещу османските поробители.

Напоследък килийното училище стана една от най-посещаваните исторически забележителности в нашата община. Организирани групи от различни краища на страната проявяват интерес към него. Хубавото е, че на обекта е осигурено екскурзоводно обслужване. Разгласата за съществуването на килийното училище се осъществява предимно от софиянци, които имат вили в Боженица, както и от ботевградчани, които живеят и работят на други места в страната.

Отскоро килийното училище стана филиал към историческия музей в Ботевград. Приемателно-предавателната процедура вече е извършена   – съобщи Теодора Тотева –директор на музея.  За читателите на botevgrad.com тя разказа накратко историята на първото школо в нашия край.

Предания и легенди разказват, че в село Боженица е имало “даскали” и “школо”, което се намира до старата черква, разрушена от турците при превземането и разрушаването на крепостта “Боженишки Урвич” от турците в началото на XV век. В годините на робството балканското село успява да се възстанови и продължи своето съществуване.

Преписки върху църковни книги и спомени на възрастни хора от селото споменават, че там е имало учители много преди построяването на килийното училище. Но тъй като обучението през годините е прекъсвано, за начало на учебното дело се приема годината 1806, когато в Боженица идва Стоян Кнезовски и отваря училище. Той е нает от по-заможните жители на селото да учи децата, а по-късно е ръкоположен за свещеник под името Стоян.

Дълги години училището се е помещавало в частни къщи, до 1834 год., когато върху старите основи на разрушената църква е построен съществуващият и до днес храм. Много скоро в непосредствена близост до черквата е изградена сградата на килийното училище. Списъкът на учителите в него до Освобождението е дълъг. Сред тях са поп Стоян, дядо Йосиф, по-късно игумен на Черепишкия манастир, поп Герасим, монах Йоан, поп Иван и др. По-голяма част от тези учители са били от Боженица и съседните села. Те са наемани от първенците на селото, но инициативата за тяхното назначаване била на свещениците, които имали грижа за управлението, обучението и успеха на учениците. Те оценявали и дейността на учителите. Заплатите на даскалите не били големи, затова от всеки ученик получавали определено количество храна и такса. Броят на учениците е бил значителен – между 80-100 деца, част от които идвали от съседните села.

Първоначално обучението е включвало само религиозни предмети – часослов, псалтир и святчето, по-късно са въведени буквара, писането, математиката. Учениците не се делели на отделения, а учили уроците си отделно. След научаването се предавал нов урок. Учениците, които се учели еднакво, съставлявали група от общ урок. Основно помагало за учениците била дървената дъсчица, наречена панакида. На нея се изписвал един урок. След научаването му се изтръгвал с нож и се написвал друг. Дисциплината е била изключителна, а наказанията, които са налагали, доста сурови – стоене прав и на колене, биене с пръчка и др.

Построеното през 1834 год. училище имало три стаи – класна стая, стая на учителя и салон. Към 1855 год. тази сграда изгоряла и на нейно място била построена нова. Тя е съборена през 1880 год. и заменена с нова, която съществува до днес.

През 1908 год. в селото е било построено още едно голямо училище. То имало седем класни стаи, но не успявало да побере всички ученици. До 1943 год. се използвало и старото килийно училище.    
 
Килийното училище в село Боженица имало важна роля за просветното дело на района в миналото. Неговата сграда е най-старата запазена до днес в Ботевградска община. Повече от 20 години тя бе в изключително тежко състояние, но сега е отремонтирана и превърната в музей.