Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства – Троян, гостува на Исторически музей – Ботевград с изложба „Народното изкуство на Троянския край“ (Колекция медникарство на фамилия Тотеви). Тя бе открита официално вчера. Проявата се организира по повод предстоящите Великденски празници и събора на Ботевград, който се провежда на втория ден на Великден – 9-ти април /понеделник/.


"В изложбата са показани и тъкани от фонда на Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства. Те подсилват ефекта за пресъздаване на духа на българските традиции и занаяти от епохата на Възраждането", каза при представянето Рени Лазарова - директор на Исторически музей Ботевград. 


Изложбата бе открита с компютърна презентация, която разказва за медникарите от фамилия Тотеви:   


Изложбата „Народното изкуство на Троянския край” – колекция медникарство на фамилия Тотеви представя разнообразни предмети – сахани, медници, купи, кани, сервизи за вино, ракия, бира. Всички те са дарени от Найден, Димитър и Тотю Тотев на Музея на занаятите през 70-те и 80-те години на XX век. Така се оформя богата колекция с над 100 предмета. 


Разнообразие имаме и при украсата на тези изделия. Троянските майстори са предпочитали фасетната украса. Тя се прави с чуков удар върху чиста плоска повърхност на гъсти сбити точки. Гравировката се прави с шило, калем, резец. Този начин на работа е служил в бакърджийския занаят за записване на текстове, имена и др. и за украса на синии, тепсии и др. Украсата чрез ажур се състои от най-разнообразни изрязани фигури във вид на ромбове, плетеници и др. Той служи за високите столчета по саханите и купите, по подноси и др. 


Пръв в родословието на фамилия Тотеви медникарство учи Тотю Дудев. Роден е през 1861 г. в махала Райковска, Троянско. Родителите му били будни и съвестни балканджии, изпратили детето си да се учи на занаят. Тотю Дудев чиракувал в Търново 4 години. Върнал се в Троян и според тогавашните правила на еснафа, започнал работа при утвърдени вече майстори. По време на тази си работа получил майсторско свидетелство от Пловдивската индустриална камара. През 1902 г. вече бил самостоятелен майстор със собствена работилница. 


По панаирите и сборовете на страната майсторът тръгвал с разрешително от Индустриалната камара, че има право да продава своята стока в цялата страна и удостоверение, че е платил данъците си. Свиден е споменът за преживяването от първия панаир запазен в съзнанието на неговия син – Найден Тотев. Той бил 13 годишен, когато, хванат за ръката на своя баща поел пътя към село Български извор. Кола с биволски впряг превозвала бакъра. Пеша панайрджиите минавали през с. Калейца, Борима и Старо село. Вечерта стигали в Голяма Желязна, където се налагало да пренощуват. На другия ден пътят продължавал. Едва привечер на втория ден стигали в Български извор. 


На своите синове Тотю Дудев разказвал, че през втората половина на 19 век бакърджиите от Троян са ходели да продават бакър чак в Орхание. Пътували с натоварен на коне бакър, като отиването и връщането им продължавало по 10-12 дни.  


Бащата завещал майсторлъка на своите синове – Найден и Димитър. Но не стигал само той, за да започнат те сами да вадят хляба си от занаята. Името на бащата било емблемата и нея трябвало синовете да наследят. По този повод Найден Тотев казва: 


„Когато излязохме с брата башкалии, отидехме ли на панаира, вземахме и татя, макар и остарял вече. Турим го да седи само пред сергията, да го видят клиентите. Нас още ни знаеха. Видеха ли дяда си Тотя, посягаха към стоката и алъш-веришът вървеше... стоката я продаваше фирмата...”


Годините минавали, а занаятът се предава от баща на син. След Тотю Дудев и синовете му Найден и Димитър дошло и новото любознателно и неразривно свързано със занаята поколение – Тотю Тотев. Роден е през 1933г. в Троян. От малък той помага на своя баща Найден – носи му и му подава различни инструменти, необходими за обработка на медта. Получава висше икономическо образование, но медникарството е неговото призвание. 


През 1966 г. девет ентусиазирани майстори от Троянско под ръководството на тогавашния директор на Музея на занаятите – Петко Съйчевски, поставят началото на нова страница в развитието на художествените занаяти - Ателието на Троянските майстори. Сред основателите е и Найден Тотев. С годините работата на това ателие се разраства изключително много. Годишно майсторите от отделните занаяти произвеждан значително количество предмети. През целия път на съществуване на Ателието почти цялата продукция се изнася в чужбина. 


За да се убедим в майсторлъка на един занаятчия, за да оценим красотата, смелостта на творческите му решения, отношението му към материала, трябва да видим какво е излязло изпод неговите ръце.