Общината ще подпомогне с 2000 лв. дейността на местната организация на хората с увреждания

https://www.umniknigi.com/…/konkurentnoto-predimstvo-na-na…/

"...Една от основните тези на Майкъл Портър в „Конкурентното предимство на нациите“ е, че КОНКУРЕНТНОСПОСОБНОСТТА НЕ ПРОИЗЛИЗА ОТ РАЗМЕРА НА ДЪРЖАВАТА или от нейната военна мощ, А ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА ПОДХОДЯЩА БИЗНЕС СРЕДА, която заедно с ПОДКРЕПЯЩИТЕ Я ИНСТИТУЦИИ да осигури по-висока производителност и качество на възвращаемостта на инвестициите.

За Майкъл Портър благосъстоянието е въпрос на избор на отделните нации...."

п.п. Майкъл Портър е професор в Училището по бизнес в Харвард.....И не! Не правя реклама на книгата!

Пенсионерите, атакисти, други "патриоти", БСП-ари протестират пред КЕВР, който намалява почти двойно опосредстваните от "Булгаргаз" претенции на "Газпром". Но никой не се досеща да протестира пред "Булгаргаз" за това, че компанията няма друг договор, че не предоговаря сегашния, още по-малко търси компенсации за надплатен газ в миналото, с които да намали сегашните цени. Още по-малко държавният монополист търси алтернативни доставки от конкуренти на руската компания, за да има винаги най-изгодния ценови микс.
Не е по-различна ситуацията при електроенергетиката и цените на електричеството. Голям проблем е, че се вдигат цените на тока с два процента, но за протестиращите няма проблем да стартираме АЕЦ "Белене", която със сигурност ще изпрати в стратосферата цените на тока. И след това никакъв КЕВР не може да помогне, каквито и оставки да искате.

Да бъде ясно - и сега, ако не се правят свръхкомпромиси със застраховането на ядрения риск на 50 пъти по-малка застрахователна стойност от тази в Германия например, цената на "ядрения ни ток" ще се изравни с този от ТЕЦ. Ако не разбирате, това означава, че вместо търговското дружество АЕЦ "Козлодуй" да покрие възможни щети корпоративно, през търговско застраховане, целият риск минава за сметка на държавата и бюджета, защото със сегашните 50 милиона евро обезщетение от застрахователя можем да покрием само олющената боя по сградите.

Уж на думи сме за либерализация, но колчем някой тръгне да притиска доставчиците на газ и на електроенергия към борсата, веднага се включват "съображения" от уж по-висок порядък, включват се лобистите, които бранят "своето" по веригата на добавената стойност с високите цени.Шизофренията в българската политическа действителност не е от вчера. Но е забележителна упоритостта, с която разполагащите с правото да решават и правото да контрапротестират, вместо да се намерят устойчиви и дългосрочни решения чрез реформи там, където реално се намират проблемите, постоянно избират дежурен виновник – КЕВР.

Колкото и да се старае, регулаторът не прави нито цени, нито сключва договори за доставки, нито прави политика, да не говорим за реформи, още по-малко може да компенсира дефицитите на либерализация и диверсификация в сектора.

Това, че КЕВР действа като социален, отколкото пазарен регулатор - т.е. да върши работата на правителството, само усилва мащаба на щетата. Още по-странно е, когато - вместо да настоява количествата природен газ, които купува "Булгаргаз", да минават през открити и тръжни процедури и борсата - възприема аргумента за примата на дългосрочните договори и безалтернативността на "Газпром"

Спомен от зимата.
Винаги съм се чудил на соц. носталгиците, с какво така неудържимо ги привлича един тоталитарен, репресивен и смазващ личността режим.
Тази вечер, обаче, се случи нещо, което изцяло промени отношението ми към "светлото" минало.
Все още не знам по каква причина, но някъде около 18 часа ни спряха тока. Поглеждам навън - само нашия блок, Мак Доналд'с и светофара. Викам си, ей сега ще го пуснат, нещо дребно се е случило. Малко ли плащаме на Енерго-то?! На всичкото отгоре бях започнал да готвя едно невероятно кисело зеленце.
Минаха петнадесетина минути, отново си казвам "ще го пуснат", още се издига пара от тенджерата, ще си продължа готвенето, ще сложа дафиново листче, две-три зрънца бахар, черен пиперец, малко ориз, да покъкри половин час и сме готови ... Да, ама не!
След половин час звъня на жената и й заръчвам, като се прибира да вземе едно печено пиленце. Казвам й, те ей сега ще пуснат тока, ама за всеки случай.
След още двадесет минути реших да запаля свещ. Абе, малко студеничко стана, ама уютно. Към 19 часа жена ми пристига запъхтяна (все пак 13 етажа не се качват лесно) и носи пиленцето. Спретваме набързо масата и сядаме. Романтика! Кой ти мисли за студа ... Отворил съм и бутилка червено винце.
Романтика, студ, поизстинало пиле ... хапнахме, а тока го няма. Ентусиазмът ми взе да се изпарява ...
Разгеле, около осем го пуснаха!
Ама стана светло, след малко - топло, коледните крушки на прозореца замигаха весело, съседите надуха уредбата, целия блок заеча като на Нова година.
Истински празник! Няма такова щастие!
И изведнъж ми просветна.
Ето, по това копнеят соц. носталгиците. По щастието да ти пуснат тока, по щастието да си купиш червен пипер, луканка или кило портокали, след като си чакал няколко часа по опашки, по щастието да не те острижат в училище, ако не си внимавал или си разменил няколко думи със съученика до теб, по щастието след "вдъхновяващата" петъчна руска ТВ програма, със затаен дъх да чакаш съботния филм по "Студио Х" (стига да имаш ток и стига да ти работи телевизора) ...
Другари носталгици, не се отчайвайте, мечтайте и вярвайте - както е тръгнало, може и да се върне.
Е, няма да сте отново млади, ама отново ще бъдете "щастливи", по комунистически. Дерзайте!

Общината подпомага тези с увреждания - добре !
НО !
За останалите общината причинява увреждания ,като предоставя тротояри ,пешоходни пътеки на престъпници и мутри за капанчета ,магазинчета и миризливи кибапчета.
Впрочем ако продължи по същата деректива в града няма да останат хора ще се шири само кмета с интернета .
Мутри,престъпници и цигани брадати-гологлави ,
е с това града ще се прослави .