Производителят на компютри "Пpaвeц" тъpcи кyпyвaч зa бизнeca cи

"Ако имах, туй де немам...ще си купам бел кон...

Момчето не е много в час. През 1998 година, марката с три завода и име което значеше нещо, бе продадена за 150 000 лева на братовчедката на Стефан Софиянски.

Ех, мечтиии...

И нищо не е възродено - в заводите в правец изобщо не се произвеждат компютри, а са собственост на съвсем други

Заводите не са продадени 1994 ,а в края на 90-те години на посоченото лице и то наистина за 150 000 лева. След като продадоха машини и съоръжения за близо 2000000 лева, обявиха, че се отказват от сделката и представете си им върнаха и тези 150 000 лева. После бе продаден на Петко Данчев, за около 1000000 лева. А №10. Създаването на добър компютър и асемблирането му, какъвто е съвременния "Правец", въобще не е трудна работа. Трудно е да го направиш евтин и да го "наместиш" на пазара.

За последен път пиша за тези заводи. Ще напиша 100 процентовата истина, след което в зависимост от личните пристрастия и политически симпатии, ще се изпишат куп глупости. Приключването на договорите с Русия и тоталното безхаберие на тогавашния директор Ангел Аспарухов, бяха довели завода до 99 милиона задължения, в края на 1994 година. През май 1995 година, по молба на Николай Добрев от Сингапур, се върна Христо Манчев. Опитен директор на Американска фирма, той започна да реже изкъсо, което не му донесе много "приятели". Продадени бяха излишни активи в Горна Малина, Ловеч и София/ Наложи се производството на първите касови апарати. Ненчо Щерионов с платките/100% за износ/, поддържаше финансите. Завода тръгна. Не само бяха погасени тези 99 милиона, но след година и половина, завода излезе на печалба. Обнадежден Манчев доведе ръководството за Европа на IBM, които търсеха база в региона. И тогава стана страшно. Завода стана примамлива хапка за току що дошлите СДС. Нахвърлиха му се като пирани. Омерзен Манчев напусна в началото на 1997 година, последва го и Щерионов. IBM уплашени се спряха на Румъния а директори започнаха да се сменят през месец, всички местни некадърни активисти на СДС, та до Цако Бънчев, който "угаси лампата" на завода, някъде в края на 90-те. Любопитно е, че когато Нина Длчева,купи завода за жълти стотинки, много известна фирма с опит, даваше 500 000 марки. Тази фирма, сега има над 2000 работници във всички Балкански страни и в Китай. Знам, че всеки има свой поглед върху времето и хората. Но това е 100 процентовата истина.

Да така беше, много печално, заради интересите на шепа тесногърди дългоноси хора, този завод не получи развитие, подариха половината на една измекярска фирма а другото си оставиха за себе.

Не №14. Златеви имат единствена вина, че не проявиха никакъв интерес. Вероятно са знаели, че всичко в България е било разпределено предварително и това не е била тяхната хапка.

Има някаква грешка, защото компютри с тази марка не се произвеждат реално, потвърдено е, а и 1000 продадени пройки за няколко години означава че нещата не вървят и нормално. Всеки може да си поръча полу готови конфигураций от Китай и да си саложи каквато марка желае.

Не е честно, това което пишете №18. освен ако сте Ангел Аспарухов- изгонен за злоупотреби. Кой директор да сте, който не се е включил в този, може да се каже възродителен, тогава процес? Лъжец сте. Когато Манчев си тръгна в завода имаше 3-4 милиона лева и беше на годишна печалба за първи път от построяването си. За каква ликвидация говорите? Този проблем започна с Дряновски, задълбочи се при продажбата и ограбването му с Делчева и Евстатиев,след което беше върнат от купувачите и чак по времето на Цако Бънчев, бе обявен в несъстоятелност , или около две-три години след това. Хубаво е да си напишете името, защото освен лъжа се носи и съдебна отговорност.