Възпоменание в м.Космата до с. Видраре, Правешка община


Събитията, които са станали в тази местност описва подробно в своята книга  „Долина на самоотвержени борци” проф. Михо Семков Михов. Откъси от нея поместваме по-долу:
„Време на тежки изпитания е периодът на антифашистката съпротива 1941-1944 г. В Етрополския  район действаха два партизански отряда - Червенобрежкият "Георги Бенковски" и Софийският "Чавдар". Независимо от фашистката диктатура навсякъде по селата нелегалните партийни дейци и ръководители на съпротивата намираха верни съратници във всяко село, особено в махалите, където да се укрият, стоплят, нахранят. Такива места са в с. Манаселска река - в дома на Саво П. Балев, в с. Равнище - при Симеон Иванов Събински, в с. Видраре - при Семко Михов, в с. Осиковица - при Цветан Пешков Цацов.
Център на съпротивата в района става Матювата воденица и семейството на Матю Воденичаров. Той се утвърждава като смел революционер, участник в Септемврийското въстание, а по време на съпротивата превръща воденицата в координационен център на партизаните от двата отряда.
В началото на декември 1943 г. на него и на баща ми Семко Михов е възложена отговорната задача да приемат и да се грижат за укриването и изхранването на 10 партизани от чета "Бачо Киро" на отряд "Чавдар". Първоначално партизаните са настанени в дома на ятака Цако Гергов - брат на Матю Воденичаров, в махала Космата към с. Видраре. Поради възникнала опасност от разкритие са преместени в долния край на махалата, в дома на ятака Стою Маринов. Грижата по приготвяне на храната за партизаните изцяло поема майка ми Цана Семкова, а нощно време баща ми я доставя на партизаните.
В късния следобед на 18 декември 1943 г. около 150 души полицаи и жандармеристи обкръжават дома на Стою Маринов. Започва ожесточено кърваво сражение, на живот и смърт между полицаи и партизани. Куршуми пронизват прозорците, вратите, стените на сайванта, в който се укриват партизаните. След двучасово сражение патроните привършват и партизаните решават да разкъсат полицейския обръч. Първи през вратата излизат командирът на четата Йосиф Бенбасат и партизаните Пею Кринчев и Александър Михайлов, но веднага са пронизани от десетки куршуми. В едно от следващите кратки затишия на битката, в настъпилата тъмнина, останалите седем партизани успяват да разкъсат обръча и да избягат, като оставят окървавените трупове на своите бойни другари и на верните си ятаци Стою Маринов и съпругата му Виша Стоева. Същата вечер къщата и всички стопански постройки са опожарени до основи.
На другият ден, 19 декември 1943 г., полицаи и жандармеристи се разделят на няколко групи и тръгват "на лов". Първата група заминава за дома на Цако Гергов. Опожаряват старата и новата му къща и арестуват Цако и двамата му синове Божко и Петър. Втората група още рано сутринта нахлу в нашия двор с насочени пушки и диви крясъци: "Излизай! Предай се!" Цялото семейство излезе - баща ми, майка ми, престарелите баба и дядо, и ние с братчето ми Васил. Когато баща ми стигна средата на двора, трима полицаи се нахвърлиха върху него, събориха го на земята и започнаха да го ритат с подкованите си ботуши. Като видя окървавеното му лице, майка ми изпищя и се хвърли да му помогне, но един от полицаите я повали на земята с приклада на пушката. След извършения обиск, със завързани отзад ръце и окървавено лице поведоха баща ми към смъртта и безсмъртието.


През този и следващите дни от целия район бяха арестувани и малтретирани в полицейските участъци на Етрополе и Ботевград около 100 души. В продължение на 10 дни на нечовешки мъчения са подложени най-смелите, най-преданите и самоотвержени борци. На 31 декември 1943 г., в късния следобед, в камион, покрит с брезент, натоварват 17 души от тях и потеглят за София по стария Арабаконашки проход, за да извършат своето пъклено дело. Когато достигат местността Черния паметник, свалят и разстрелват всички без съд и присъда. На заснежената поляна, вдясно от пътя, своя жизнен път приключват Марко Проданов и Мария Гаврилова от Етрополе, Матю Воденичаров, Мико Лаков и Вутю Миков от с. Джурово, Семко Михов и Цако Гергов от с. Видраре, Цветан Пешков от с. Осиковица, Григор Гошев от гр. Правец, Никола Михайлов от с. Лопян и др. - 17 свидни чеда на майка България. Настъпващата нова 1944 г. е увенчана с кървав венец...”
Вчера, 65 години след описваните събития в м-Космата и в с. Видраре, имаше възпоменание за загиналите антифашисти.
Пред паметната плоча, на която са изписани техните имена, бяха поднесени цветя от ОбС на БСП-Правец, партийната организация на БСП във Видраре, от организациите на Българския антифашистки съюз в Правец, Етрополе и Осиковица.
След което възпоменанието продължи в салона на читалището на с. Видраре, където бяха припомнени тогавашните кървави събития.
Присъстваха: Иван Донковски – председател на БАС в Осиковица, Петко Цветанов и Милена Пейчева – от ОбС на БСП – Правец, Румен Гунински – кмет на гр.Правец, Христо Христов – Референта от БАС – Правец, Иван Иванов –  от БАС -  с. Осиковица, Чавдар Крачунов – председател на БАС – Етрополе, Христо Кринчев – племенник на Пейо Кринчев, Марин Маринов – племенник на Александър Михайлов, Евлоги Пешев – член на БАС – Етрополе.
Пред присъствалите повече от 100 жители на Видраре и съседните села беше представена книгата на проф. Михо Семков Михов, – откъси от която поместихме в началото на този материал.