Изключително красиво място в Правец, много красива музика - какво повече му трябва на един артист?

В навечерието на 15-то издание „Моцартови празници”  /23-25 август/ диригентът на Софийската филхармония  Найден Тодоров даде интервю за „Ботевградски вести”.

 Маестро Тодоров, какво е впечатлението Ви от фестивала „Моцартови празници” в Правец досега?

Винаги с огромно удоволствие съм гостувал на "Моцартовите празници". Да свирим сред природата, под открито небе е особено усещане за нас музикантите. От една страна това ни дава простор, възможност да избягаме от условностите на една концертна зала. От друга страна отговорността е по-голяма, защото музиката на открито се "рее" по свои закони и ние много внимателно трябва да я овладеем, за да звучи възможно най-добре.Това включва и чисто технически детайли, като озвучаване например.
Христина Ангелакова създаде рай на музикантите в България: изключително красиво място, много красива музика, усмихната публика - какво повече му трябва на един артист?

 Програмата тази година е камерна – като музикант как бихте я характеризирали? Какво да очаква публиката?

Самият аз съм много любопитен да чуя за първи път на живо "Малкият Моцарт" Ивайло Василев. Това 11-годишно дете вече има толкова впечатляваща биография, че го поканихме да свири със Софийската филхармония на 12 септември. Познавам работата на друг млад талант Мария-Десислава Стойчева, която вече е свирила в зала "България" и отново ще го направи в този сезон. Тя идва в Правец като лауреат на конкурса "Панчо Владигеров" а това е доста добра атестация, не мислите ли? Любопитен съм да чуя и "Моцарт трио" от Виена - градът на Моцарт. Там всички са закърмени с музиката му и е някак логично те да открият фестивала. Проф. Борислава Танева има вкус и афинитет към красивата музика и знам, че е направила най-доброто, за да се случи този фестивал в една преходна година. Участието на Софийската филхармония е с "Реквием" от Моцарт. Посвещаваме този концерт на Христина Ангелакова, с която ме свързваше страшно много - тя бе човекът, който ме покани да дебютирам с Националната опера преди около 20 години, когато малцина въобще ме познаваха. В последствие, отново благодарение на нея, гастролирах в Швейцария, където създадох някои прекрасни приятелства с хора на изкуството, чието мнение и до днес е много важно за мен. Тя не беше само голяма оперна звезда. Тя беше приятел, меценат, откривател. Артист с невероятна фантазия и човек, който подаваше ръка на младите. В концерта ще участва нейната последна ученичка сопраното Беса Лугичи от Косово. Другите солисти са Виолета Радомирска, Михаил Михайлов и Ивайло Джуров. Разбира се и Националният филхармончен хор, който скоро ще отбележи 75-годишнен юбилей.

 Ще участвате в рубликата „Среща с автограф” на фестивала. Споделете в аванс: Вашият път към музиката?

Аз от малък знаех, че ще стана музикант, въпреки че в семейството ми няма професионални такива. Имам щастието да работя професия, която прави хората щастливи - и публиката, и музикантите, и мен самия. Моята задача е моментите на щастие във всички да са повече. И някак, между щастливите моменти, отново с помощта на музиката, да накараме хората да се замислят върху теми, които могат да бъдат жизнено важни за развитието ни като хора.

 Учителите Ви и големите Ви срещи в професията?

Има действително хора в живота на всеки човек, които не просто му дават знания, а променят начина му на мислене. В моя живот това бяха основно професорите ми Карл Йостерайхер, Гюнтер Тойринг и Менди Родан. Разбира се, дължа развитието си не само на тях, но тези хора ме научиха как да възприемам музиката и как най-успешно да предавам собственото ми възприятие за нея на музикантите с които работя, за да можем заедно да създаваме онова особено усещане в слушателите, което да надскочи забавлението, което повечето хора търсят и да доведе до неусетен стремеж за повече красота в живота.
Аз съм благодарен на всички мои учители, че ме придружаваха по пътя ми и ме направиха такъв, какъвто съм. Що се отнася до срещите - много са, но предпочитам да се фокусирам в бъдещите срещи със световните имена, които ще дойдат в България за да свирим заедно. През октомври с виртуозния цигулар Вадим Репин, ноември със Сара Чанг, още една цигулкова звезда Виктория Муллова през декември, Соня Йончева само месец след раждането на второто си дете ще пее с нас, в началото на следващата година невероятният пианист Иво Погорелич, невероятната Шарон Кам, Светлин Русев, Людмил Ангелов. Това са все артисити на големите световни сцени и те ще бъдат в София и ще свирят под мое диригентство. Винаги съм го твърдял - аз съм един щастлив човек.

Караян казва, че „музиката има 100 лица”. Т.е. едно произведение може да бъде изпълнено по различен начин. Споделяте ли това мнение?

Когато Караян говори, всички мълчим :)

 Вашите любими произведения

Не мисля, че има музикант, който може да каже обективно, кои са любимите му произведения. Верен на клишето, любимо ми е онова, върху което работя в момента. Хубавото на класическата музика е, че всеки път можеш да откриеш нещо ново в нея и да се "влюбваш" отново и отново. 

 През последните години в България класическата музика, операта излязоха от концертните зали и много често звучат на открито – фестивали има дори и в малки градове, като Правец. Как гледате на тази тенденция?

Това е световна тенденция. Вижте Виена, Залцбург, Лондон, Лос Анжелис. Софийската филхармония има своя летен фестивал в двореца Врана. Няма нищо по-хубаво от това класическата музика да звучи на красиви и вдъхновяващи места. И най-хубавото е, че усещането в концертната зала и усещането от концерта на открито са сякаш две коренно различни неща. Едно и също музикално произведение може да ни връхлети по съвсем различен начин в акустичната класическа зала, където основното е звуковото възприятие и в концерта на открито, където музиката е само част от цялостното усещане.

 За добрия музикант граници няма. Вас какво Ви задържа в България?

Защо да я напускам? Аз пътувам много, пътуването е основна част от живота ми на музикант. Ако се замислим, действителността днес е много различна от преди само 30 години и човек може да живее където си поиска, стига да има около себе си хора, които да дават смисъл на работата и живота му. Така че, докато усещам смисъл в това, което правя тук, нямам причини да напускам, в крайна сметка и най далечното разстояние е на няколко часа със самолет.