Съединението е първият акт на национално утвърждаване след 1878 год. То е извършено и защитено чрез пълното и безпрекословно единение на българите от всички земи, а успехът му дава вяра, че това е началната стъпка към пълното освобождение. Съединението е изцяло българско дело и в този смисъл е сред най-успешните и величави събития в историята на Нова България. Международно признание идва с подписването на Българо-турската спогодба на 4 март 1886 год. Топханенският акт спасява честта и на Османската империя, и на Великите сили. Източна Румелия си остава на картата, но българският княз става неин губернатор. Подобно единение не се постига в такава степен никога по-късно. Това гласеше част от словото на директора на Исторически музей Ботевград – Рени Лазарова, по повод 134 години от Съединението на България. Паметната дата бе чествана официално и в нашия град. Рени Лазарова припомни събитията, станали през 1885 год. 


Дошлите на площад „Незнаен воин“, сред които официални лица, представители на различни институции и организации, граждани,  поднесоха цветя пред войнишкия паметник, като по този начин  изразиха своя признателност, почит и уважение към паметта на личностите, допринесли за провъзгласяване на Съединението.  


Празничната програма на Община Ботевград продължи с концерт на младата и талантлива наша съгражданка Любомира Вушева. Първата песен, която изпълни, бе „Хубава си, моя горо“.     


На днешната дата преди 134 години българският народ смело отхвърля несправедливостта, наложена на България с подписването на Берлинския договор. Създаденият през 1885 год. Български таен централен революционен комитет, начело на който стоят Захари Стоянов и негови другари, възнамерявал да обяви Съединението в средата на септември същата година, но в края на август и начелото на септември започнали бурни народни демонстрации. Тогава комитетът решил да обявява Съединението на 6 септември. В село Голямо Конаре, Пловдивско, се вдигнало въстание. На 5-ти септември въстаническата дружина се отправила към Пловдив. В определения ден войската под командването на майор Данаил Николаев и въстаниците арестували генерал-губернатора и провъзгласили Съединението. Вестта била посрещната с огромна радост и въодушевление от българския народ. Своето одобрение и възторг хората изразили на масови тържествени митинги, залели цялата страна.


Съединението става факт след дълга подготовка, а в самата нея участват революционери, министри, политици, дипломанти, обикновените българи със селското си облекло, с навущата, цървулите със старите пушки от хайдушки времена, които тръгват като доброволци да защитават каузата. 


След продължителна политическа борба, на Цариградската посланическа конференция Съединението получава международно признание и подписването на българо-турската спогодба през 1886 год. 


Обединяването има решаващо значение за по-нататъшното развитие на България. Страната се превръща в сериозен фактор на Балканите. 


Денят на Съединението – 6-ти септември, е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.