Само допреди 15 години една от най-старите воденици в околията, намираща се в село Радотина, е работила почти ежедневно. Хората от близо и от по-далече идвали тук да мелят зърно, както предците им някога. Защото хлябът и качамакът, приготвени с полученото чисто брашно били по-вкусни и по-здравословни, разказва Тодорка Иванова, която от 40 години е снаха в дома на дядо Иван, чийто баща е направил воденицата. Тя твърди, че старият механизъм още работи, но няма достатъчно вода, която да го задвижи.  


Воденицата е била грижливо стопанисвана от дядо Иван. Той се споминал преди пет години. Оттогава я поддържа неговият внук – Мирослав Иванов. Тя е запазена в автентичния й вид, но се налага да я ремонтират от време на време, предимно покрива. „Ако не е поддържана, досега да се е срутила“, разказва още Тодорка Иванова. 


Сега воденицата е неизползваема. За собствениците й обаче тя си остава безценна реликва от миналото. Често я посещават хора, които искат да я разгледат отвътре, да усетят атмосферата и уханието на отминалото време и да се докоснат до бита на българина отпреди повече от сто години.


Тодорка Иванова отвори воденицата и за нашия екип и ни позволи да направим снимки, които да покажем на читателите, за което й благодарим.