От 21 до 23 август Правец ще бъде домакин на 16-то издание на международния музикален фестивал „Моцартови празници”. По традиция  финалът на фестивала е  голям концерт на открито на площада пред общината в Правец. Тази година публиката ще се наслади на  космическите гласове на певиците от хор „Ваня Монева” със специалното участие на Quarto Quartet и Вълчан Вълчанов - обой.
Началото на концерта е 20:30 часа.
Предлагаме ви интервюто с Ваня Монева, специално за „Ботевградски вести”

Композиторът Красимир Кюркчийски казвал за Вас: ”Българският Караян в рокля”... Какъв талант трябва да има един музикант  и какъв път трябва да извърви, за да го сравняват с Маестро Караян?


Предполагам, че оценката на Красимир Кюркчийски идва от нашата съвместна творческа работа. Бяха години, в които той предпочиташе да работи с нашия хор. Посвети песни, аранжирани специално за нас, съобразявайки се с диапазона и възможностите на прекрасните гласове, които пееха в хора. Бяхме единственият състав, който посвети двучасов а капелен концерт за 60-та му годишнина, само с негови песни и бе записан от БНТ.
Знаете, той не пише лесно, многопластов е, мисли симфонично и е трудно да бъде изпълняван, особено продължително време.
Записахме за BMJ авторския компактдиск „Българска душа” с Веселина Кацарова и Софийски солисти, който спечели награда ECHO на немските продуценти. Така също записахме двоен компактдиск само с негови творби. Казваше, че ако той е бащата на песните, аз съм майката, защото това, което е написал  върху нотния лист нищо не означава, ако не бъде одухотворено и пресъздадено детайлно. Дори на шега казваше да питам мама, да не би той да ми е баща? Установи, че толкова много съм вниквала в мисленето му като творец, та дори на места съм го надскачала.
Случвало се е на места да променя написаното от него, да махна кода или да добавя повторение на дял, да сложа вокали вместо написания текст – неща, които да направят по-изразителна песента. Съгласяваше се и се учудваше, как съм се досетила, а той бе труден характер както всички знаем. /които сме контактували с него/
Беше убеден, че аз съм най-добрият му интерпретатор на песните.
А за мен това беше чест.
Разказвам Ви това, за да се опитам да обясня по какъв начин е достигнал до извода и ме нарече „Бъгарският Караян в рокля”.


По образование сте класически диригент, но професионалната Ви изява е свързана с женски народен хор, с българския фолклор. Защо?


Да, аз съм завършила Хорово дирижиране в НМА „Проф. Панчо Владигеров” в класа на проф. Васил Арнаудов. Мисля си, че генетично ми е заложено да нося фолклора в кръвта си. Имам своята любов и отношение към него от дете, а моите прадядо, дядо, и баща са свирили на народни инструменти.
Но „виновникът” да се впечатля, да се отдам, да създам Женския народен хор е моят любим учител проф. Васил Арнаудов, който,  забелязвайки отношението ми и интереса към фолклора, деликатно ми посочи и това познание, препоръчвайки ме за хормайстор в Ансамбъла за народни песни на Българското национално радио. Точно там аз се впечатлих и помечтах един ден да работя с такъв хор. Минаха години, в които работих със смесени, женски, мъжки, детски, оперетни хорове. Натрупах немалък опит до момента, в който бе обявен конкурс от БНР за диригент, именно на хора, който запали в мен искрата. И представете си, мечтата ми се сбъдна – станах диригент на един изключителен хор, най-добрият! Този, чиито изпълнения са в основата на диска, с който Марсел Селие спечели награда Грами, наречен „Мистерия на българските гласове”. 


През 1994 година сбъднах другата своя мечта – да създам Женски народен хор.
И така се роди нашият хор, тогава носещ името „Космически гласове от България”. Преди няколко години, обстоятелства наложиха името да бъде Хор „Ваня Монева”.
 
Представете певиците от Вашия хор, „жените с космически гласове”...


Началото на хора поставихме с едни от големите, водещи имена, които застанаха зад мен – певиците Надка Караджова и нейния квартет „Славей”, Бойка Присадова, Павлина Горчева, Янка Танева, Стояна Лалова, Цветанка Варимезова …..
Днес се гордея с моите невероятни  момичета на възраст от 17 до 42 години, носителки на красотата на различните фолклорни области в България.
Създадохме си единно Космическо семейство, както се наричаме. Чрез любовта си към народната песен, намираме упование и смисъл да творим заедно. Преодоляваме задружно трудностите, създадени от времето и от недобронамереността на хората. Обичаме да сме заедно и се подкрепяме.
А ако знаете само колко са красиви момичетата и какви красиви имена носят!
Благодарна съм, че животът ме срещна точно с тези момичета!
 
Вашият хор звучи в саундтрака на  филма „Соло” от  ”Междузвездни войни”, например, изпълнявали сте химна на Япония на официалната церемония по закриване на Олимпийските игри в Рио де Жанейро и предаване на олимпийския флаг на следващия домакин Япония, имате и проекти с певци от други жанрове – на каква сцена още не е стъпвал българският фолклор? За какво мечтаете?


Българският фолклор е стъпвал къде ли не. Още в началото на 50-те години Филип Кутев е повел своя Ансамбъл по света. Мисля, че всеки състав, певчески, инструментален, танцов, намира своя път за изява и у нас, и по света. Какво по-хубаво от това?
Нашият хор има своя облик, своя път и свое утвърждаване на българската и световната сцена. Освен красивата и невероятно стойностна българска народна песен, която изпълняваме, ние имаме изключително богата жанрова палитра. Участваме в проекти със Софийската филхармония, с камерен ансамбъл Софийски солисти, със световния мецосопран Веселина Кацарова, с Милчо Левиев и Биг Бенда на БНР, с Теодосий Спасов, с Младежкия перкусионнен ансамбъл на Татяна Колева от Нидерландия, с Оркестърът за народна музика на БНР с диригент Димитър Христов, с обоиста Вълчан Вълчанов и т.н.
Записваме филмова музика, участваме в постановка на Народния театър „Иван Вазов”, участваме в колаборация с японска цигуларка, с японска певица.
Работим предимно с български композитори, но и с английски, японски, австрийски.
Стъпвали сме на много сцени у нас и по света. Но знаете ли колко ми е свидно и мило да пеем пред българската публика. И когато сме на неголямата сцена в Лом, Балчик, Приморско, и когато сме на престижните български международни музикални фестивали, като Варненско лято, Мартенски музикални дни, Софийски музикални седмици, Аполония, Дни на музиката в Балабановата къща, Новогодишен музикален фестивал в НДК или пък в BLUE NOTE JAPAN, зала BOZAR в Брюксел, в Китай, в Индия, в цяла Европа, Канада, Бразилия, отговорността е еднакво голяма.
За мен всяка сцена е мечтана, защото срещата с хората, които искат да слушат хорова музика не е за подценяване. И всъщност точно публиката е тази, която ни дава смисъл да творим.


Казвате, че една от големите ценности в човешкия живот е „да умееш да си благодарен”. Вие на кого благодарите?


Благодарна съм на мама, че от ранната ми възраст е установила музикалността ми и ме е насочила към професионалния ми избор!
Благодарна съм на татко, че от него и неговия род идва музикалността ми и любовта към фолклора! Благодарна съм на първата ми учителка по пиано в родния ми град Велико Търново Маргарита Тананова! Благодарна съм на всички мои преподаватели от Музикалното училище в гр. Русе, които ми дадоха стабилна музикална подготовка! Благодарна съм на диригента Веселин Байчев, който откри вродения ми талант на диригент и ме представи на бъдещия ми учител по дирижиране! Безкрайно съм благодарна на моя проф. Васил Арнаудов, който ме научи да „свиря на хор”!Благодарна съм на моите момичета, които подкрепят това което творим заедно и ми вярват като диригент и художествен ръководител.
Благодарна съм на всички колеги, композитори, музиканти, които виждат смисъл да творят музика за нашия хор, да свирят с нас, да се вълнуват от нашето изкуство! Благодарна съм на всички, които се опитват да ми пречат, да ме препъват, да ме игнорират, защото ме правят все по-силна и по-силна! Благодарна съм, че имам точно това дете с което се гордея! Благодарна съм, че имам внук Александър, който е голямо вдъхновение и обич!
Вижте, след като изредих благодарността си, се оказва че съм изключително богат човек!
 
Вие сте майка на певицата Мария Илиева. Първа сте  усетили таланта й. На какво я учихте като малка, какви съвети й давате сега, когато е утвърден музикант?


Да, музикалносттта на едно дете си проличава в ранна детска възраст. Но всъщност моята майка е тази, която е повела за ръчичка Мария на първите уроци по пиано и солфеж. Израствайки в среда на музиканти, нейния свят сякаш беше предопределен. Тя от малка пееше в Хоровата школа в гр. Казанлък, която ръководих близо 10 години. Точно там Мария научи ”някои тайни” на пеенето.
Изненадващо тя реши да учи в Математическата гимназия и след това в УНСС. Но когато си музикален, не е възможно да скриеш таланта си и да не му се посветиш. И ето тя пое по път, който сама си избра и той се оказа музиката, без която не може да живее.
Съвети не обичам да давам. Просто и служа за пример. Щастлива съм, че Мария е един достоен човек, честен към хората и към изкуството. Прецизна във всичко което прави. Трудолюбива и устремена. Самостоятелна и преодоляваща трудностите. Не забравя корените си и здраво е стъпила на земята. Радвам се на успехите и и я подкрепям!

Да правиш музика в България днес, да си музикант тук, да не забравяш корените си „на инат” – какво означава това за музиканти с таланта на Ваня Монева и Мария Илиева


Не е лесно, дори никак не е лесно да си музикант в България.
Условията у нас са изключително трудни. Пазарът ни  за изкуство е безкрайно малък. Няма налични професионални мениджъри, импресарски агенции. Това налага артистът сам да прави всичко, а това изчерпва енергията му, вместо да се отдаде само на творчество.
Забелязвате ли как добри музиканти, които са излезли извън Родината ни и са попаднали на добър мениджмънт, каква световна кариера правят? За това става дума. Никой не е пророк в собствената си страна. Но силата на всички, които сме решили да творим у нас, независимо от неимоверните усилия, които полагаме  си заслужава!


Хор „Ваня Монева” ще закрие тазгодишното издание на Моцартовите празници в Правец. Какво мислите за фестивала, има ли място в културния афиш на България? Какво сте подготвили за публиката в Правец?


За мен и за момичетата от хора е изключителна чест да закрием 16-я Моцартов фестивал. Вече втора година проф. Борислава Танева е директор на фестивала и аз подкрепям новата концепция, която тя въведе. Многожанровостта обогатява празника, обръща се към различни пластове и интереси на публиката. Развива и разнообразява концептуално празниците и създава възможност за колаборации.
И тази година, която е посветена на премиери, ще има шест такива. Това е огромно богатство, защото стимулира композиторите ни да сътворят нови творби и изпълнителите да ги представят и да обогатят репертоара си.
В този смисъл, ние ще представим премиерната акапелна творба на Георги Андреев „Фолккласически приумици”, написана по поръчка на фестивала, в която ще чуете майсторски преплетени теми от класиката и нашия фолклор. Ще представим за пръв път, специално аранжираната от Димитър Христов пиеса” Звучи тромпет” от Хенри Пърсел за обой /Вълчан Вълчанов/, глас и нашия хор. Публиката ще чуе още една пиеса за обой и хор „Бела съм, бела юначе” от Румен Бояджиев - син, която всъщност ще изпълним за втори път в България.
Две пиеси за народен хор и квартет ще чуете на фестивала, които ще изпълним с „Кварто квартет” – „Карагьоз вакъл каматен” на Георги Андреев и „Рано рани” на композитора проф. Александър Текелиев. Следват избрани, емблематични народни песни, аранжирани от най-добрите ни композитори: Кр. Кюркчийски, Н. Кауфман, Ст. Мутафчиев, Иван Спасов, Петър Льондев….
Оставям в тайна една изненада за публиката, която, убедена съм,  ще я  възрадва!
Безспорно Моцартовият фестивал заема своето достойно място в календара на музикалните събития в България.
И в тази трудна и тежка година за България и целия свят, особено за изкуството, когато се отложиха големи световни фестивали, спектакли, конкурси, Моцартовите празници са живи. Има ги! Ще бъдат!
Убедена съм, че ще привлекат публика не само отблизо, а и от по-далеч, защото хората са зажадняли за музика, и то стойностна.
Пожелавам на добър час на 16-я Моцартов фестивал!