Габриела Пападопова е председател на УС на една от най-старите български организации за защита и хуманно отношение към животните – Сдружение „На Ти с Природата“. Сдружението е участвало в създаването на Закона за защита на животните. Един от инициаторите е на промените в Наказателния кодекс от 2011 г., предвиждащи затвор за убийство и осакатяване на животни. В последните години участва активно в работни групи към Министерството на земеделието, храните и горите,  целящи подобряване на законодателството и контрола, свързани с животните.


Сдружението съдейства на Община Ботевград за овладяване на популацията на безстопанствените кучета от 2016 г насам.


1. Напоследък зачестиха случаите на изхвърлени новородени кученца, както и на домашни любимци, на територията на община Ботевград. Според Вас, що за хора стоят зад тези постъпки? 


Най-кратко казано – безотговорни и необразовани. Това са хора, живеещи все още с разбирания от по-миналия век, които смятат, че е жестокост да се кастрира куче (или котка), но не виждат нищо нередно в това  да убият или изоставят поколението му. Тези хора обикновено гледат кучето си вързано на синджир и дори идея си нямат, че то е същество, което чувства болка, мъка и страда – почти по същия начин, както и хората. И не, не говоря врели-некипели – това са научно доказани факти, записани в договора от Амстердам, ратифициран от България. Там е залегнало, че животните подлежат на закрила, тъй като са разумни същества. 


2. Защо се стига дотук, има ли начини за предотвратяване на такива случаи?


За да се стигне дотук, има две причини. Едната, както казах, е безотговорността на стопаните. Втората – неосъществяване на необходимия контрол от страна на кметовете на населени места и съответните общински структури. Ще отбележа, че според  два закона: „Кметовете на общини, райони и кметства организират контрола за спазване изискванията ...“, затова дали кучета са регистрирани по съответния ред, дали при извеждането им се спазват изискванията за носене на паспорта им от стопаните. Контролът за изоставянето също е вменен на кметовете. Но за да може да се установи кой е изхвърлил кучето си, това куче първо трябва да е маркирано с микрочип и регистрирано. Относно нежеланите поколения – има начин да се предотврати изхвърлянето им – въпрос на желание и организация, както и на взаимодействие с практикуващите ветеринарни лекари.


3. Какво не достига, за да се реши на местна почва проблемът с бездомните кучета? Има ли въобще работещо решение?


Работещото решение е спазване на буквата на закона и осъществяване на необходимия контрол. Както и осигуряване на кастрации за женските животни. Съдействахме на Община Ботевград преди години за създаване на чудесна Програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета. Има я на сайта на Общината, всеки може да я прочете. Там всичко е разписано, остава да се прилага. А вече има и Национална програма.  Явно за общинското ръководство обаче бездомните кучета не са сериозен проблем.  Защото това, което се прави за регистриране на домашните, е крайно недостатъчно. Да не говорим, че по селата изобщо нищо не е предприето. Почти няма глобени за това, че не са си регистрирали кучетата си. Разчита се на съзнание и съвест. Но съвестните хора още преди години регистрираха кучетата си – все пак това е задължително от 2008 година. 


По време на заседанията на създадения по наша инициатива Консултативен съвет към Община Ботевград , повече от  две години,  повтаряме едно и също на всяко събиране – трябва да се провери всяка къща; да се регистрират  и опишат всички кучета – и в града, и в махалата, и по селата. Още повече, че това се изисква и по закон. По мое мнение обаче, това не е по силите само на еколога на общината, а е добре да се създаде от кмета  временно екип – специално с тази цел.


4. Вие лично как виждате функционирането на бъдещия приют за кучета в Ботевград?  


Като начало ще спомена, че проектът за въпросния приют е готов от два месеца, но доколкото знам все още не е представен на Общинския съвет. Предстои представяне и гласуване на средства за реализацията на проекта, което едва ли ще се случи скоро.


Идеята, от която Общината би имала полза, е  този приют да стане своеобразен кастрационен център, който да обслужва и околните общини по метод „кастрирай и върни“ – срещу заплащане на услугата. Така Общината би могла не само да осигури издръжката на приюта, но и да печели. 


В приюта, съгласно законовите изисквания, е редно да се оставят само животни, които не биха могли да оцеляват на улицата, или създават проблеми с поведението си.  Надявам се никой да няма очакването, че там ще могат да се набутат всички кучета, обитаващи улиците на общината. От приюта, при спазване на изискванията, би могло да се осиновяват кучета. 


5. Как организацията, която ръководите, може да бъде полезна на Община Ботевград за справяне с проблема с бездомните кучета? 


Да си призная трудно ми е да дам оптимистичен отговор. Споразумението ни за сътрудничество с Община Ботевград е от 2016 г. От тогава до сега свършихме доста: организирахме и проведохме  две обучения на общински служители и кметове на малки населени места; организирахме кампании и събития, на които разяснявахме задълженията на стопаните и ползите от кастрацията; провеждахме събития с образователна цел;  предложихме изготвен от нашите юристи проект на Програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета, който беше приет; инициирахме и създадохме Консултативен съвет по проблема, който се събираше в началото всеки месец;  участвахме в проверки на сигнали за агресивни животни; заедно с общинския ловец и еколога  проверявахме за регистрации по адреси; съдействахме за кастрации, лечение и задомяване на безстопанствени животни (дори все още имаме задължение в клиника за лечението на едно от тях). Приятел на сдружението се ангажира с изработване на проекта за приюта, като голяма част от работата бе свършена pro bono и разходите за общината бяха минимални – само 3 500 лв. Ако общинското ръководство реши да изпълни препоръките на Консултативния съвет по отношение на проверките и се спре с неетични практики като разселване на кучета, ще продължим да помагаме. В противен случай – бихме предприели действия, свързани с подаване на сигнали, изискващи проверки и писмен отговор от страна на общинските служители – така, както действаме спрямо други общини, които не си изпълняват задълженията.  


6. В предварителния ни разговор споменахте за предстоящи събития с участието на Сдружение „На Ти с природата“. Бихте ли споделили малко повече за тях?


Независимо от това дали ще продължим да работим с общинското ръководство, или не, ние ще продължим с образователната си дейност на територията на общината. Пример за такова събитие, на което присъствахме заедно с еколога Ева Нишева, е срещата с деца от детска градина „Славейче“ по повод Световния ден на животните.  Срещи сме правили и ще продължим да правим с учениците от гимназията на тема „Значение на хуманното отношение към стопанските животни“. Ученици от Техникума пък се включиха в нашата кампания „Капачки за животните“. 


Изобщо, в града има прекрасни деца и учители, обичащи животните. Ще работим активно с тях и занапред, защото разчитаме на бъдещо поколение, което да е отговорно към животните. 


Също така, искам да поканя всеки, който желае да стане член или доброволец в организацията ни, да се свърже с мен. Имаме нужда от доброволци в Ботевград, с които заедно да променим нещата към добро. Изискването е да искат да се обучават по отношение на законодателството и да са съгласни с начина на работа на сдружението. С устава ни могат да се запознаят на http://iwns.org .