На 29 ноември Ботевград чества своя официален празник. На тази дата преди 143 години градът посреща руските войски, предвождани от ген. Гурко, които прогонват османските поробители. Дългоочакваната свобода, краят на петвековното турско робство, е факт. Затова тази дата е една от най-светлите в историческия календар на Ботевград. 


За първи път 29 ноември се отбелязва със скромно тържество заради въведените строги епидемични мерки срещу разпространението на пандемията от COVID – 19. Спазена бе традицията по издигане на трибагреника, флаговете на община Ботевград и на ЕС. Проведена бе и церемонията по поднасяне на цветя пред паметника на Свободата, като израз на признателност, почит и уважение към паметта на знайните и незнайни български и чужди бойци, дали живота си за свободата на нашия роден град и страната ни. Преди това кметът на Ботевград Иван Гавалюгов се поклони и постави цветя пред паметниците на Васил Левски и Христо Ботев.


На своята страница в социалната мрежа Исторически музей – Ботевград припомня събитията преди 143 години в нашия край, довели до паметния ден на свободата:    


Към края на лятото на 1877 г. в Орханийската кааза квартирува около 30 000 османска войска, добре екипирана готова за бойни действия. В началото на септември, когато положението на Осман паша в Плевен става критично, от Орхание потегля подкрепление. Османската колона се състои от близо 10 000 души с обоз от 800 каруци с бойни припаси, 500 товарни коне и 2 000 глави добитък. Втора колона от Орхание за Плевен излиза на 23 септември, водена от Шевкет Паша, бъдещия бранител на Арабаконашките позиции, съставена от 16 000 души, 500 коли храна, 400 товарни коня и 4 000 глави добитък.


В същото време на юг от Арабаконашкия проход под командването на Мехмед Али Паша започва съсредоточаването на близо 24 000 армия, която имала за цел да се притече на помощ на обсадените при Плевен части. Междувременно, по данни от кореспонденции, Осман Паша няколко пъти иска от военния съвет в Цариград разрешение да опразни Плевен, докато е време и прехвърли центъра на операциите в Орхание, да го превърне в „нов Плевен” и да се съедини с армията на Мехмед Али паша на юг от Балкана. Подобна заповед се получава в края на октомври, но нейното изпълнение вече е невъзможно.


На 25 октомври генерал Гурко, военен тактик и пълководец, предлага разгърнат план за действие на Западния отряд в писмо до главнокомандващия Дунавската армия. Планът предвижда пълно затваряне блокадата на Плевен и настъпление на самостоятелен руски отряд към Орхание, разгромяване на формиращата се там нова турска армия, преминаване в Софийското поле и решително настъпление към Одрин и Цариград.


Той е одобрен и на 15 ноември генерал Гурко и командвания от него новосформиран Западен отряд от 35 хиляди души и 174 оръдия потегля от Телиш към Орхание. 


Този път се пресича три силни турски укрепления при Етрополе, Правец и Орхание. Гурко избира за основна атака централната позиция при Правец. За да бъдат блокирани силите при Етрополе и Орхание, той възлага на генералите Дандевил и Клодт демонстративни обходни действия при тези селища. 


Общото настъпление е насрочено за 22 ноември 1877 г. Краят на чуждата власт в Орхание е предрешен от две важни военни действие на Западния отряд – победата при Правец и тежкото сражение на обединените руски войски при с. Новачене.


Отрядът, под командването на генерал Клод, потегля от Враца за Орхание на 21 ноември. В състава му са включени три ескадрона от конно-гренадирски полк, 3 ескодрона от Лейб-драгунския полк, Втора гвардейска конна батарея и българи доброволци, водени от Филип Симидов – разузнавач. Сведенията, с които разполага руското командване, събрани предимно от българи доброволци, доказват наличието на значителни сили в района на Орхание. Най-важната укрепителна система, с която разполагат турците, се намира при с. Литаково – м. “Мерово”. 


“Сутринта дойде българин, слизайки от върха “Мерова” и говорил, че на редута при тях има 4 оръдия, от които едно е счупено и не действа. В редута “Сечкова глава” оръдие няма, а против нас в “Писанин дол” има едно оръдие. Така че в тези три редута у тях има по пет хиляди хора, а на върха на редута има паша чието име не знаят.”


Турски части са разквартирувани още в Новачене, Скравена и по-малки групи в други села, а село Врачеш е превърнато в огромен продоволствен склад.


След получените сведения, генерал Клодт разделя отряда на две части: по-голямата под негово командване се насочва към селата Радотина и Рашково и оттам към Литаково, а ескадрон и половина и две оръдия, командвани от полк. Лихтански, се отделя в посока с. Новачене.


На 10 ноември в изпълнение на задачата да се задържат турските части около Орхание, за да не окажат помощ на позициите при село Правец, двата отряда потеглят рано сутринта. 


Руските части, командвани лично от генерал Клодт, освобождават селата Радотина и Рашково. В района на хълма “Стражица”, махала Белчово, те водят престрелка и отблъскват намиращите се там турски части и черкези, след което се насочват към село Литаково. Рано следобед до генерал Клодт достигат тревожни сведения за съдбата на отряда на полковник Лихтански, към който спешно са изпратени подкрепления. Отрядът на полковник Лихтански потегля от местността “Равна” към с. Новачене. В неговия състав влизат ескадрон и половина, кавалерия и 2 оръдия от втора гвардейска артилерийска бригада с обща численост 135 войници и 12 офицери. На този отряд се възлагат охранителни и демонстративни действия в района, поради малката вероятност за турско настъпление към Новачене, според предварителните сведения.


С малка преднина пред останалите потеглят два разузнавателни взвода под командването на капитан Стемпел, заедно с Филип Симидов и неколцина местни хора. Спусналата се гъстата мъгла заблуждава разузнавачите и те подминават турските укрепления при с.Скравена, където са атакувани в тил от около 60 турски кавалеристи. В същото време оставена назад колоната на полк. Лихтански попада под огъня на турската артилерия и пехота разположени на “Писан дол”. Съотношението на силите в сражението е твърде неравностойно, според статистиката - 150 руси се изправят срещу 2 400 души редовна войска и 400-500 черкези. Според чуждите кореспонденти сражението се ръководи лично от Мехмед Али Паша – командващ турските части в Софийско. В продължение на 9 часа и в протежение на 8 версти русите се сражават и удържат на напора на повече от 20 пъти превъзхождащия ги противник. Положението става критично, когато пристига подкрепление на турска пехота от позициите при Литаково. Към обяд полковник Лихтански дава заповед за отстъпление. Изтеглянето на русите е затруднено от бягащите през дефилето на реката жители на с.Новачене. Между хълмовете “Св. Георги” и “Косматица” русите, притиснати от черкезите, понасят тежко поражение.


Въпреки загубите и тежкото поражение при с. Новачене, руското командване отчита, че поставената задача пред отряда на ген. Клодт е изпълнена. “Орханийските войски бяха отвлечени и на помощ на Правешкия отряд не отидоха” – се казва в телеграма на главнокомандващия до Императора.


След тази битка и победата при село Правец пътя за освобождението на Орхание е открит. Двете позиции при Етрополе и Правец остават изолирани една от друга, положението на турците в котловината става неудържимо и въпреки отчаяната им съпротива те се оттеглят в старопланинския проход Арабаконак.


Тревожно е положението на касаба Орхание в тези драматични дни. Градът е подложен на грабеж и унищожение от напускащите черкези и турци. Последните дни на робството са критични за местното население, което е принудено да бяга и да се укрива. На 26 ноември, при русите в Правец, се явяват пратеници на българите от Орхание - Цоло Станков и Антон Георгиев, с молба за помощ от жителите, които са събрани във владишкия конак и готови за самоотбрана. Те съобщават на русите, че турците изоставят укрепленията и града още в деня на сраженията при Правец на 23 ноември, а в града върлували черкези, които убиват мирни жители, ограбват дюкяни, палят пожари. 


На 29 ноември войските на Лейбгвардейски улански полк и Лейбгвардейски московски полк, преминавайки през Лъжене, навлизат в опустошен и изоставен и от българи, и турци град. Така Орхание, градът, в който турците се готвят да спрат руското настъпление към Балкана, пада в руски ръце без бой, но разграбен от черкези, разсипан и обезлюден. На 8 декември Орхание посреща генерал Гурко и неговия щаб. В Орханийската кааза щабът остава 18 дни, най-вероятно в село Врачеш. През този период подготвят и организират трудния зимен преход през Балкана, който се оказва решаващ за изхода на Руско-турската война от 1877 - 1878г.


"Влизането на руски войски в Орхание - 17. 11. 1877г." - И. А. Суходолски