Под надслов „Адаптиране или истински промени“ бе публикувано новото издание на проучването от Сдружение „Образование България 2030”


Акцентите в него са:


● През 2020 г. едва 53% от 15-годишните ученици са функционално грамотни;


● В учебната 2019/2020 г. се отчитат едни от най-ниските нива на записване на деца в детска градина за последните 10 години – 78.7%;


● През 2019 г. делът на младите хора (15–34 години), които нито работят, нито учат, е достигнал рекордно ниски нива – 17,5%;


● 10% от учениците не бяха включени в дистанционното обучение в електронна среда. 


Последните девет месеца доведоха до промени за всички, а много области от живота трябваше да се променят из основи. Тази тенденция не подмина и образованието в България – ключът към просперитета на всяка една държава. В рамките на няколко дни учители, ученици и родители трябваше да се адаптират към нов начин на преподаване и учене.


Това разместване на пластовете се отразява върху образованието у нас дългосрочно, пише в новото издание на традиционния мониторингов доклад на сдружение „Образование България 2030“, което вече е достъпно онлайн. Промените, свързани с адаптирането към новата реалност – дигитализация и дистанционно обучение – обаче не могат и не трябва да компенсират острата нужда от промени, насочени към широк достъп до качествено образование.


Докладът на сдружението, който се публикува за пета поредна година, няма как да е по-навременен компас за ориентация в голямата картина в училищното и предучилищното образование у нас. Според авторите на доклада, кризата, предизвикана от разпространението на COVID-19, промени изцяло обучителния процес, като открои някои работещи механизми, но и подчерта добре познати проблеми. „Институциите припознаха необходимостта да се инвестират допълнително усилия и средства в достигането на всеки ученик. Създадоха се нови платформи за споделяне на материали и добри практики, а училищните екипи имаха възможност да надградят дигиталните си умения. Пред българското образование обаче остават предизвикателствата, свързани с гарантирането на достъп до качествено образование за всички ученици, както и със задържането на учениците, които са в риск от отпадане“, пише в доклада.


С влизането в сила на Закона за предучилищно и училищно образование  бяха въведени редица мерки за подобряване качеството на училищното образование. Всички те имат за цел да повишат образователните резултати на учениците и да гарантират, че образованието ще настигне съвременните образователни тенденции, ще бъде по-качествено и по-приобщаващо за всички ученици. Само част от тях са: 


Поетапно двойно увеличение на учителските заплати до 2021 г.; Въвеждане на задължителни квалификация и атестация на учителите; Въвеждане на нови учебни предмети и на нови учебни програми; Постепенна промяна на формата на националните външни оценявания; Включване на ключовите компетентности в общообразователната подготовка; Въвеждане на дуалното обучение в професионалните гимназии; Преформатиране на образователните етапи; Създаване на нов статус за иновативните училища; Въвеждане на задължително предучилищно образование за 4-годишните; Създаване на Национален инспекторат по образованието; Засилено инвестиране в STEM обучение в училище и др.


Въпреки това делът на учениците, които не покриват базисните компетентности по четене, математика и природни науки  се увеличава – от 40% през 2015 г. до 46% през 2020 г.


България е единствената държава, участваща в PISA 2018, при която „пропастта“ в постиженията на учениците с най-нисък и най-висок социално-икономически статус намалява. Това обаче не се дължи на повишаване на резултатите на учениците с тежък статус – а на намаляването на резултатите на тези с най-привилегирован произход.


Националната стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността (2014–2020 г.) постави постижими, дори ниски очаквания за резултатите на учениците. През 2020 г. в края на XII клас учениците да постигат поне 60% от очакваните резултати от обучението по български език и литература (при 55% през 2014 г.), а седмокласниците – 65% (също при 55% през 2014 г.). Националната стратегия за учене през целия живот за периода 2014–2020 г. заложи очакването нивото на функционална неграмотност сред 15-годишните ученици, измерено от PISA, да бъде не по-високо от 30%. През 2020 г. нито една от тези цели не е изпълнена, се посочва в доклада.  


През 2020 г. средният брой точки на НВО по български език и литература за 7. клас е 51 т. (от общо 100 т.), а по математика – 36 т. (от общо 100 т.). Тези резултати не демонстрират какъвто и да е напредък в oт 2014 г. насам8 . Друга тревожна тенденция продължава да бъде голямата разлика в резултатите на учениците между отделните области и общини. Традиционно по-добре се представят учениците от големите градове, а учениците от малките населени места постигат ниски резултати. Неуспехът на образователните политики да гарантират равен достъп до качествено образование се вижда ясно и в резултатите от PISA 2018. Резултатите на деветокласниците от PISA 20189 не само показват липса на напредък, но и негативна тенденция.


Тези резултати неизменно повдигат въпроса защо на фона на всички предприети мерки постиженията на българските ученици не се подобряват?


Докладът отчита и положителни тенденции: 


● Завършилите образованието си младежи се реализират по-добре на пазара на труда;


● Значително намаляват младежите, които нито учат, нито работят (от 26% през 2013 г. до 17,5% през 2019 г.).


Ето накратко и някои от препоръките в доклада:


● Образованието приоритетно да формира умения и компетентности за реализация, а не само предметни знания;


● Националните външни оценявания и матурите да измерват не само фактологични знания, но и уменията на учениците;


● Учителите да бъдат подкрепени и обучени да прилагат новия компетентностен подход и да развиват и умения.


„В края на тази турбулентна година е важно да се направи преглед на постигнатото от образователната система в България – и предизвикателствата пред нея“, споделя Златка Димитрова от „Образование България 2030“. „Вярваме, че традиционният ни мониторингов доклад прави точно това. Надявам се той да е ориентир както за хората, които взимат решения, така и за широката общественост. В крайна сметка колкото по-широк е дебатът за българското образование, толкова по-бързо ще се обединим около конкретните реформи, които ще ни помогнат да се развием като общество“, подчертава тя. 


Докладът на сдружение „Образование България 2030“ стъпва на публични и широкодостъпни данни, както и информация, получена през Закона за достъп до обществена информация.


С пълното съдържание на доклада може да се запознаете тук: https://edu2030.bg/proekti/monitoringov-doklad/