След продължително боледуване на 72-годишна възраст от този свят си отиде Дечко Йорданов – Войводата, както го наричаха неговите колеги по перо. 


По професия - строителен инженер, а по душа - поет. С превъзходно чувство за хумор и висок интелект, с китара в ръце и леко дрезгав глас  той покоряваше своите приятели и слушатели.   


Болката от обществените проблеми изразяваше изключително точно в своите литературни произведения. През творческия си път печата стихове във вестниците „Нов живот”, „Отечествен зов”, „Първа атомна”, „Кремиковски металург”, „Строител”, „Ботевградски пламък”, „Трудово дело”, „Софийска правда”, „Пулс”, „Младеж”, „Литературен фронт”, “Ботевградски вести” и др. Участва в литературните сборници „Профили”, „С пламък и обич”, алманасите „Ботевград”, „С перо и щит”, „Будни огнища”, „Романтика”, „Градът с името на Ботев”, „Друм за орисани” и др. 


Със стихотворението “Пред майката на Дебелянов“ печели второ място в националния конкурс по случай 100 години от рождението на Димчо Дебелянов. Лауреат е и на други литературни конкурси. 


През 1991 год. издава стихосбирката „Живот в живота”,  през 2007 год. - „Каменният Орфей”, а през 2018-та - „Параклис в морето“.  


Като председател на Дружеството на литературните творци – Ботевград е водил ожесточена борба за „дом“ на литературните творци от общината, както и за чистотата на литературните произведения, които са излизали от името на организацията. 


Мото на Дружеството на литературните творци става стихотворението:


Откровението за поети 


Човекът – едно крехко растение –


корен, стебло и корона.


За да напишеш стихотворение


трябва ти плод от клона.


 


Трябва съдба, а не размишления –


оттук ще взема, там ще дам.


За да напишеш стихотворение,


трябва да имаш срам.


 


Лед и вода – превъплъщения.


Облак дъждовен, пречистващ сняг...


За да напишеш стихотворение


не можеш да бъдеш бряг.


 


Наивна вяра – умопрозрения –


догадки само за чужд и свой.


За да напишеш стихотворение,


трябва да влезеш в бой.


 


Е, оживееш ли – имай търпение –


ще те дочакат зад къщния праг.


За да напишеш стихотворение,


ти трябва любов и ...враг!


 


Нека си припомним неговия оптимизъм в борбата му с коварната болест:


И ето те в еднопосочна улица.


Напред и все напред –докрая.


Обзет от мисъл невъзможна


във мрака впиваш своята сулица,


миражна цел изваял. 


Не можеш да завиеш или спреш,


не можеш да убиеш скоростта.


За теб важи единствено закона 


за равноускорителен стремеж 


към вярата, към хората и нежността…


Препятствия невидими те чакат 


в еднопосочното, безкрайно скитане.


Къде е слънчевия прилив – някъде? 


И колко продължава мракът?


Единствено остава изходът – излитане!


Дечко Йорданов


 


Лети, наш скъпи приятелю, и остани една


незабравима и ярка звезда, към която да 


гледаме винаги с вяра и любов!


 


Когато мрак с мастилени крила 


простре над теб бездушния си шепот,


в дълбоките простори на нощта 


една звездична ярко ще засвети.


 


Тя ще те води в дългия ти път


към своите вселенски измерения,


преградите пред теб ще се рушат 


и ще те мамят звездни откровения. 


 


А твоят дух ще броди по света,


в очите ни ще търси късен спомен


и ще се моли той за чудеса – 


една сълзица някой да отрони…


 


Ти ще си жив в сърцата ни горещи,


щом и един дори за теб се сеща!


Симеон Ангелов - зам. -председател на Дружество на литературните творци "Стамен Панчев"


 


Ние – неговите приятели и колеги по перо дълбоко скърбим от тази съкрушителна загуба. Дечко Йорданов беше и ще си остане светъл пример за нас.


Надяваме се Войводата да ни напътства и от оня свят, като ярка пътеводна звезда…


С безкрайна болка и тъга Дружество на литературните творци “Стамен Панчев“ – Ботевград се присъединява към скръбта на семейството и близките на Дечко Йорданов.


Botevgrad.com също поднася съболезнования на неговото семейство.


Опелото ще се извърши на 27 декември от 13:30 часа в гробищния парк на Ботевград.


Поклон пред паметта на Дечко Йорданов!